България е изправена пред сериозен риск от продоволствена криза  и правителството е в пълно неведение за този риск. Това заяви народният представител от ДПС Имрен Мехмедова в декларация от името на ПГ на ДПС.

В т.нар. пакет с мерки срещу настоящата повсеместна криза, предизвикана от войната в Украйна, подготвен от управляващите, липсват мерки за подкрепа на селскостопанските производители, на тези, които произвеждат хляба на България и основните храни. Свидетели сме на целенасочена липса на отношение към земеделието, изтъкна Мехмедова. Тя припомни, че миналата седмица ЕК изпрати и своите забележки и критична оценка по Националния стратегически план по ОСП. 

Този стратегически план не отговаря на европейските амбиции и не е в синхрон със Зелената сделка, каза Имрен Мехмедова и изброи част от 405-е забележки на Еврокомисията към плана.

В момента страната ни е единствената в Европейския съюз, в която все още не са приети и не се прилагат никакви мерки срещу кризата, заяви Имрен Мехмедова.

 Д Е К Л А Р А Ц И Я

от Парламентарната група на ДПС по повод липсата на мерки за подкрепа на селскостопанските производители в кризата

        Уважаеми г-н председател,

         уважаеми колеги,

         Ние, депутатите от парламентарната група на ДПС, подготвихме настоящата декларация, за да изразим позицията си, че България е изправена пред сериозен риск от продоволствена криза  и правителството е в пълно неведение за този риск.

         В т.нар. пакет с мерки срещу настоящата комбинация от кризи,  подготвен от управляващите, липсват мерки за подкрепа на селскостопанските производители, на тези, които произвеждат хляба на България и основните храни. Свидетели сме на целенасочена липса на отношение към земеделието.

Миналата седмица станаха известни забележките и критичната оценка по Националния стратегически план по ОСП.  Този стратегически план не отговаря на европейските амбиции и не е в синхрон със Зелената сделка. Липсва синергия на стратегическия план с оперативните програми. Критиките на ЕС са сериозни и към същността на плана.  Планът изглежда като списък от интервенции, които не са логично обвързани, но освен това и част от тях се препокриват, липсват конкретни количествени и качествени анализи, обвързани с нуждите на сектора, има пропуски в SWOT анализа. Тези забележки пораждат много въпроси колко ще се забави получаването на европейски средства за българските земеделци, има ли ясен график кога ще се направи информационна  кампания, кога ще се направят необходимите законодателни промени, за да знаят какво ще правят Земеделците от следващата година. В 405 точки, Комисията излага своите забележки, препоръки, коментари и насоки, които страната ни следва да вземе предвид и да преработи стратегическия план по ОСП. Част от препоръките, който ЕК е отправила са:

• ЕК иска сериозни промени по отношение на „зелената архитектура“, биологичното земеделие, екосхемите, по-справедливото разпределение на директните плащания, конкретика по отношение на цифровизацията в земеделието и в селските райони и развитието на дигитални умения.
• Отправени са и редица препоръки за увеличаване на средствата за малките и средните земеделски стопанства;
• Комисията отчита, че Планът не взема предвид регионалните различия в страната и по-специално, тези по отношение на селските райони. Липсва иамбиция за модернизиране на селските райони.
• Изключени са цял сектор от обвързана подкрепа отново – орехи и лешници и други черупкови плодове.
• Изисква се разширяване на интервенцията хуманно отношение към животните към повече сектори; Изключени са два индустриални сектора от обхвата на помощта – свиневъдство и птицевъдство.
• Множество препоръки по отношение на сектор пчеларство;
• България не е предложила нова референтна година за помощта за тютюна. Ние от ДПС предлагаме да има ясна методика за определяне на референтната година за тютюна. Яснота и предвидимост за българските тютюнопроизводители, в това число и за техните осигурителни права.
• В плана има около 100 бележки по предложените интервенции, създава се впечетление, че някои от интервенции са писани за определени бенефициенти, което е остра критика от страна на ЕК. Наблюдава се дискриминация по отношение на допустимостта но бенефициенти.

В момента страната ни е единствената в Европейския съюз, в която все още не са приети и не се прилагат никакви мерки срещу кризата. Докато в останалите страни-членки такива влязоха сила още през март - броени дни след началото на войната в Украйна.

Примерно в съседна Гърция, в Италия, Франция и Испания  вече се прилагат втори и трети пакет от мерки. Финансов пакет на Франция, включва 550 милиона евро за ферми, а именно 400 милиона евро помощ за фуражи и 150 милиона за покриване на социални вноски за фермери, засегнати от кризата.

В Испания са заделени 362 милиона евро пакет от помощ за селското стопанство и земеделците. Поради пълното неглижиране на селскостопанския сектор от правителството е много вероятно България да се окаже единствената страна в Европейския съюз, която  ще  унищожи родното производство, в период, в който цял свят говори за продоволствена криза и за дефицит на хранителни стоки от първа необходимост.

         Цените на пшеницата тръгнаха стремглаво нагоре. Вече има сделки на зелено на цени от 700-760 лв за тон фуражна пшеница, чиято цена миналата година беше 300-350 лв за тон, а очакванията са цената на хлебната пшеница да бъде 900 лв и нагоре за тон.. За производителите това е добре, защото ще си покрият разходите за многократно поскъпналите торове, горива и препарати за растителна защита. Но основният въпрос е каква ще стане с цената  на фуражите? Никой от управляващите не говори в момента за това.

Европейската комисия прогнозира, че пшеничената реколта в Евросъюза ще достигне само 130 милиона тона, като складовите наличности ще се свият до 12,5 милиона тона, най-вече заради очаквания рекорден износ в размер на 40 милиона тона.

         Преди дни ООН излезе с прогноза, че всички световни запаси на пшеница ще стигнат едва за 10 седмици!

         Поради всичко това са необходими спешни мерки за осигуряване на необходимите количества за хляб и фураж в България, за попълване на държавния резерв с пшеница и от мерки за социално поносими цени на хляба и фуражите! Такива обаче не само няма, но за посочените проблеми управляващите дори не говорят!

         В животновъдството ситуацията е критична. По информация на браншовите организации в момента 30% от млечните ферми са във фалит, прогнозите са, че до месец 50% от тях ще фалират. А млякото и млечните произведения са не само вековен традиционен отрасъл за България, а стоки от първа необходимост, които явно ще изчезнат като производство у нас.

Защото, според браншовите организации на животновъдите, през тази година всички ставки са намалели единствено в България на фона на кризата!

Защото България е, образно казано "изпуснала всички влакове" или т.нар финансови инструменти за животновъдството, от които другите държави в Европейския съюз са се възползвали!

Защото цените на суровините са скочили в пъти, а млякото с едва няколко стотинки. Изхранването на животните през последните години е поскъпнало от 2 до 3 пъти. Същевременно най-скъпото мляко – овчето за този период е покачило цената си само с 40 стотинки на литър. Преди 4 години фуражната царевица е струвала 220 лева тон. Сега е 650 лева за тон, а това е една от масовите суровини, които животновъдите използват. Соевият шрот е струвал около 600 лева, а в момента е 1600 лева.

Много от фермерите няма да могат при тези цени, както и при цените на горивата и тока да продължат да отглеждат животни и вече са планирали да ги предадат в кланици и да приключат с тази дейност.

Фермерите настояват да получат схема от Министерството на земеделието за фуражи на достъпни цени, подпомагане за високите цени на тока и горивата.

В същото време във Франция и Испания е въведена защитна цена на кравето и овчето мляко.

Във Франция и Гърция има минимални изкупни цени на месото.

В България няма никакви мерки, управляващите нехаят! Това безхаберие на Министерството на земеделието и на правителството като цяло е престъпление не само срещу отрасъла, който загива, а е престъпление срещу нацията, защото продоволствието е елемент от националната сигурност на държавата.       

Загива и производството на плодове и зеленчуци в България отново поради липсата на политика за опазването и развитието му от страна на Министерството на земеделието и на правителството. Този сектор години наред страда от системно недофинансиране, което доведе до обезлюдяване на повечето от селските общини. Браншовите организации посочват сериозни административни проблеми, проблеми с водоснабдяването, с работната ръка, с реализацията на продукцията на пазара, с контакт с търговските вериги и т.н. Към това сега се прибавят и проблемите с поскъпналите торове, препарати за растителна защита, горива, семена и т.н.

         Не е изградена адекватна и действаща система на защита на производителите от извънредни обстоятелства и неблагоприятни климатични изменения.

          Липсата на адекватен контрол на разходването на средствата, води до това, че сивият сектор съсипва селскостопанските производители, а държавата нищо не прави срещу него. Но поради неправилната политика от страна на държавата и липсата на контрол  на практика в магазините липсват произведени в България плодове и зеленчуци, българско мляко и месо.

         Държавата не прави нищо за подпомагане на производителите за намиране на пазари, за задържане и привличане на работна ръка в сектора.

            Необходими са спешни мерки за подпомагане на целия селскостопански сектор заради високите цени на горивата, на тока, на торовете, на фуражите, на семената, на препаратите за растителна защита, мерки за привличане и запазване на работна ръка, за контрол срещу сивия сектор, за осигуряване на пазари, за защитни изкупни цени за млякото и месото, за осигуряване на вода и на система за обезщетения при извънредни природни и климатични ситуации.

         В противен случай рискът за продоволствена криза ще се превърне в реалност още през есента.