Депутатът от ДПС доц. д-р Джевдет Чакъров попита министъра на земеделието и храните Кирил Вътев колко пъти е намаляло производството на българско мляко, плодове, зеленчуци и месо през последните 10 години, както и колко пъти са намалели фермите за месо и мляко. Това стана по време на парламентарния контрол.
Предвижда ли Министерството на земеделието мерки за подкрепа и защита на селскостопанското производство, осигуряващо храни от първа необходимост като хляб, мляко и млечни произведения, месо, плодове и зеленчуци и ще се води ли целенасочена подкрепа за малките и средните земеделските производители, попита още Чакъров.
Той припомни, че повече от година България преживява безпрецедентна инфлация във всички сектори, като официалната статистика сочи, че у нас тя е почти два пъти по-висока от средната за Европейския съюз.
Поскъпването е най-голямо за храните от първа необходимост като млякото и млечните продукти, като по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата то е средно с 40%, или с над 10 лева. Цените на тези продукти са по-високи в България отколкото в Германия, Франция, Швеция и Естония, където доходите са в пъти по-големи, припомни Чакъров. Той добави, че ценовото равнище на тези три стоки у нас е 111.2% от средноевропейското, по данни на Евростат.
Чакъров припомни, че 70% от българите заявяват, че вече се лишават от храни от първа необходимост. А намалената консумация на тези храни води и до рискове за здравето, особено за децата.
На фона на високите пазарни цени, животновъдите протестират заради ниските изкупни цени, заяви депутатът от ДПС. Той каза още, че по данни на БАБХ много млекопреработватели работят с вносни суровини - сурово прясно мляко от Полша, Унгария и Румъния, и сухо мляко от Украйна, което допълнително подбива цените на българското мляко. По официална статистика 60% от месото на нашия пазар е вносно.
Животновъдите публично обявиха, че фалират заради ниските изкупни цени на всички видове месо, които са няколко пъти под цените в магазините.
Още по-голям е вносът на плодове и зеленчуци. Според статистиката, почти 80% от плодовете и зеленчуците са вносни, а площите за отглеждане на български такива застрашително са намалели през последните години. Заради по-доброто субсидиране българските земеделци произвеждат основно зърнени култури, като те заемат 85,5% от обработваемата земя у нас. Само на 10,7% от нея се отглеждат различни от зърнените култури, заяви Чакъров.
Кирил Вътев отговори, че по данни на НСИ през 2022 година цената на стоките и услугите в селското стопанство е нараснала с 35.2 процента в сравнение с 2021 година, минералните торове са поскъпнали с 108.2 процента, продуктите за растителна защита са поскъпнали с 38.9 процента, фуражите са поскъпнали с 29.1 процента, а електроенергията и горивата с 29.9 процента. Производството на сурово мляко в сравнение с 2011 година намалява с 25.9 процента. Постъпилото за преработка в предприятията мляко обаче нараства с почти 25%, достигайки 703 млн. литра. В преработвателните предприятия произведените само през 2021 година млечни продукти бележат ръст с 11.4, а със 137.7 % - спрямо 2011 година.
Закланите животни през 2011 година са 2 милиона 628 хиляди, а през 2021 година са 2 милиона 323 хиляди, което е намаление с 11.6 процента.
В периода 2010-2021 година общият брой животновъдни обекти за отглеждане на едри преживни животни и дребни преживни животни намалява. За едри преживни животни - от 150 хиляди през 2010 година на 40 хиляди през 2021 година. За дребни преживни животни - от 195 хиляди през 2010 година на 41 хиляди през 2021 година. В периода 2010-2021 година общият брой животни - едри и дребни преживни животни, също намаляват. За едри преживни животни - от 787 хиляди през 2010 година до 660 хиляди през 2021 година. За дребни преживни животни – от 2,4 милиона през 2010 година до 1,6 милиона през 2021 година.
Земеделието се нуждае от истинско възраждане, без да влагаме политически смисъл в тази дума, заяви министърът.
Той посочи, че това ще стане със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 година, с финансов ресурс от 15.7 милиарда лева. Той предвижда приоритетна подкрепа за уязвимите през последните години подсектори животновъдство, плодове и зеленчуци и биологично производство.
По Националния план за възстановяване и устойчивост, по компонент 6, Устойчиво селско стопанство, ще се реализират инвестиции в селското стопанство, свързани с въвеждане на дигитални иновации, екологизиране на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите, адаптиране на стопанствата към климатичните промени, скъсяване на веригите за доставка, опазване на генетичните ресурси, добави Вътев. А по Системата от държавни помощи, въпреки ограниченията на националния бюджет, при необходимост ще се прилагат схеми за държавна помощ, допринасящи за поддържане на ликвидността на земеделските стопанства и осигуряване на нормалното функциониране на агрохранителната верига, каза още министърът.
Той заяви още, че големият проблем на българското земеделие през последните 30 години е, че секторите са разглеждани поотделно, а не като неразривно цяло по агрохранителната верига.
Не са виновни нито зърнопроизводителите, нито животновъдите, нито земеделските производители. Това се е случило стихийно заради доста процеси, които са протичали на автопилот. Възнамеряваме да разглеждаме агрохранителната верига по продуктови линии – от полето до масата и да подкрепяме там, където има нужда, а не въобще, заяви министърът.
В България липсват кооперативи. Всички дребни животновъди, дребни земеделски производители се нуждаят от коопериране. Нашите земеделски производители са в конкуренция с изключително мощни европейски кооперативи, а тук всеки се опива да се справи сам, каза още Вътев.
Можем да бъдем полезни като депутати за реализацията на тези цели и затова внасям предложение за разисквания по темата. Надявам се да проведем ползотворна дискусия тук, в пленарната зала, насочена към решаването на основните проблеми на селскостопанските производители и да предложим решения, които да улеснят Министерството на земеделието в неговата работа, така че да се превърне земеделието в национален приоритет, каза Джевдет Чакъров.
Защо в България се работи с вносно месо - защото през последните години бяха насърчени всички фермери да изграждат прифермерски кланици, което е обратното на правилното. Правилното е да имаме една голяма кланица в Северна, една в Южна България, които да продават месо, а не каркас, изтъкна министърът.
По отношение на плодовете и зеленчуците той заяви, че иска те да влязат в търговските вериги. Трябва да направим събирателни центрове, в които всеки земеделски производител, независимо от размера си, да ги занесе в този център, там да се окачествят, да се калибрират, да се опаковат, за да отговарят на стандартите на големите търговски вериги. С молба – купувайте българското – няма да стане, категоричен е министърът.
