- Г-н Кючюк, след продължителни преговори в Брюксел страната ни ще получи близо 29 млрд. евро за следващите 7 години. Можехме ли да договорим повече?
- Преди всичко трябва да направим едно много ясно пояснение за тези близо 29 млрд. евро, с които се спекулира. Сумата е индикативна и далеч не означава, че ще я получим. Заключенията на съвета са, че страната ни може да се възползва от финансови средства до 29 млрд. евро, но те са обвързани с редица условности. Такива са: проектни приоритети, осъществяване на реформи (европейски семестър), върховенство на закона и т.н. И тук въпросът не е дали сме можели да договорим повече, защото това е определено по формула за всички държави, а как ще променим икономиката си. Бих искал да гледаме на тези средства като на възможности, а не като на дадености.
- За какви сфери трябва приоритетно да се насочат средствата?
- Виждането на съвета е, че 30% от общите разходи по линия на дългосрочния бюджет на ЕС и фонда за възстановяване от COVID-19 кризата Next Generation EU трябва да бъдат насочени към проекти, свързани с климата и мерки за зелено възстановяване. Новата многогодишна финансова рамка цели да гарантира устойчивост, но и трансформация към политики, ориентирани към бъдещето, които да гарантират дигиталния преход на Европа в бързо развиващия се технологичен свят. Или с други думи, дебатът далеч не се ограничава до "ние ще ви осигурим едни пари, които вие да изхарчите", а напротив. Българското правителство трябва час по-скоро да се захване с разработването на нашите приоритети, които да отговарят на тези цели, ако искаме да получим финансиране.
- Каква е цената на сделката и изравняването на съотношението грантове и заеми в плана за възстановяване на ЕС от пандемията, за което толкова много настояваха от т. нар. "пестелива четворка"?
- Изминалият Европейски съвет бе с историческо значение. Правителствените ръководители на 27-те държави членки успяха да решат тежък политически и икономически въпрос, който е в интерес на европейските граждани. За пръв път ЕС ще мобилизира мощен финансов инструмент от 750 млрд. евро за икономическо възстановяване, като средствата ще бъдат набавени от капиталовите пазари и ще разполага със собствени ресурси. До този политически компромис се стигна изключително трудно след 5-дневни преговори, но представете си какъв щеше да бъде изходът за Европа, ако сделка не беше постигната? Разбира се, всяка страна направи своите отстъпки за този амбициозен бюджет. За нашата политическа група в ЕП "Обнови Европа" е изключително важно, че се гарантира изразходването на тези средства при стриктно съблюдаване на високите демократични стандарти и върховенството на закона в държавите членки.
- Тъй като предстои това да бъде одобрено от ЕП, а всъщност сумата е максимумът, има ли вариант ЕП да направи промени и да получим по-малко?
- Европейският парламент е готов незабавно да започне конструктивни преговори за подобряване на предложението. Това намерение бе изразено и от нас в резолюцията, която гласувахме на извънредната пленарна сесия. В крайна сметка това предложение на съвета за многогодишна финансова рамка е по-малко от това, за което ЕП настояваше. Виждаме например противоречиво предложение за съкращения на здравните и изследователските програми точно в контекста на глобална пандемия. Или предложение за значителни съкращения от 44 на 10 млрд. евро на програми, подпомагащи прехода на зависими от въглерод региони, което е несъвместимо с програмата на ЕС за зелена сделка.
- Какъв е вашият прочит на политическата обстановка в страната в условията на протести и неуспешен вот на недоверие?
- Българските граждани продължават да са изправени пред несигурност в ежедневието си. На страната ни е нужно ускорено икономическо развитие, основано на ясни приоритети. Именно затова ДПС предлага програма, около която да се обединят всички ценностни политически сили. И това нито е желание за власт, нито всички да управляват, а народът да бъде в опозиция. А единственият начин за излизане от тежката икономическа и социална криза, с ясен хоризонт за бъдещето.
- ДПС подкрепи вота на недоверие, но какво не стигна той все пак да мине през НС?
- ДПС подкрепи вота на недоверие срещу правителството, както направи и във всички предходни случаи на този парламент. Позицията ни е категорична и тя е силно подкрепена от нашите международни либерални партньори от самото съставяне на настоящия кабинет. За нас тази коалиция е неприемлива, защото има националистически елементи. Нещо повече, то доказа своята неспособност да реформира обществените системи. Разбира се, не всеки вот на недоверие води до оставка на кабинета, това сме го виждали и друг път.
- Има много критики, че протестите са разнородни, с множество неясни искания, вие виждате ли външна намеса?
- Не ми се иска да вярвам, че външни сили определят пулса на гражданското общество в страната.
- Кое изобщо провокира протестите срещу правителството точно сега? И последствията от пандемията са ли сред причините за избухналото недоволство?
- Без съмнения кризата с COVID-19 поставя пред света големи предизвикателства. Държавите-членки се налага да приемат спешни мерки с цел опазване на здравето на гражданите и предотвратяване на икономическия срив. За това са необходими безпрецедентни усилия и иновативен подход. В България за съжаление такъв подход липсва. Още през 2017 г. ДПС предупреди, че ще се стигне до политическа, парламентарна и конституционна криза, ако продължи противопоставянето между институциите.
- Има ли ресурс това Народно събрание да произведе ново мнозинство?
- Не. Ние не виждаме такъв.
- След няколко поредни акции на Росенец - първо десантът, след това протестът , а преди дни опитът за пикник, как си обяснявате вече от дистанцията на времето тези действия на Христо Иванов? Защо точно сега?
- Целта, разбира се, не беше да се стъпи на плажа, а да се провокира. Не за друго, а защото се задават избори и искат да се качат на "лодката на ДПС" и по този начин да се промъкнат в следващия парламент. Определям всичко това като един жалък опит за печелене на политически дивиденти на една маргинална партия.
- Смятате ли, че може да настъпи влошаване и задълбочаване на икономическата криза през есента?
- Такива са прогнозите на всички анализатори и водещи институти. Все още не знаем каква ще бъде дълбочината на кризата. Нужен ни е план за излизане, който да се основава на ясен хоризонт на развитие.
(в."Монитор"; 29.07.2020г.)
