50 милиона евро се очакват за проекти по Новия европейски Баухас и България трябва да се възползва от тях. Това заяви евродепутатът от ДПС/”Обнови Европа” Искра Михайлова, зам.-председател на групата „Обнови Европа” в Европарламента, по време на семинар в София за новите възможности, които дава програмата.
Срещата „Цели и предизвикателства пред Новия Европейски Баухаус. Културното наследство в контекста на Новия Европейски Баухаус” се състоя в СУ „Св. Климент Охридски” и в нея участваха архитекти, строители, учени, медии. Специално място имаха библиотеките, представени от доц. Анета Дончева, председател на Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
Михайлова даде за пример кмета на Рудозем Румен Пехливанов, който в момента прави проект за вилно селище, изградено по технологиите от ХVІІІ век. В работата по него са ангажирани не само строители и архитекти, но и архивите, библиотеките, учените, студентите - всеки, който може да намери познание за методите на проектиране и градеж от онова време, за устройството на сградите и живота в тях. Така на практика изглежда идеята за проект по мащабното движение Нов европейски Баухас, каза Михайлова. Целта на програмата е интегриране на културно-историческото наследство в новата умна, дигитална и зелена градска среда.
Михайлова с болка посочи, че на много места в България библиотеките, театрите, музеите оперите приличат на язви и апелира местните власти да се възползват от възможностите, за да превърнат тези средища на знанието и културата в част от градската среда на бъдещето.
Философията на Новия европейски Баухаус предвижда два големи акцента. Единият е изнасяне на дейността на културните институции в градската среда и тяхната дигитализация. Другият е включването на младите хора в инициативата.
В Германия се дават по 200 евро на всеки, навършил 18 години, за да посети културна институция или да пътува из Европа, съобщи Искра Михайлова. И разказа, че Европейският съюз прави същото. Осигури ваучери за 35 000 младежи, за да пътуват из Европа и да посещават културни институции. Хитът в Европа в момента е културата и ние имаме какво да покажем и с какво да се гордеем, подчерта евродепутатът.
Искра Михайлова е единственият български евродепутат, който от години работи за каузата българското културно-историческо наследство да заеме своето достойно място на картата на Европа, заяви по време на дискусията главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, ръководител на националната кампания за опазване на културно-историческото наследство "Чудесата на България". Тя изтъква приноса на Михайлова за налагането на Новия европейски Баухаус в България, защото той пренася чудесата на страната ни в бъдещето.
"Проблемът не е, че в България нямаме чудеса. Напротив - имаме, ние сме третата по големина съкровищница в Европа след Гърция и Италия. Проблемът не е и че нямаме инициативи - имаме даже много. Проблемът е, че всеки прави нещо сам и не се обединяваме", заяви Бозукова. Тя представи най-новата инициатива на медията и кампания - създаването на Бранд България, в основата на който трябва националното обединение около богатото й културно-историческо наследство на страната ни.
Ще направим Бранд България и институциите ще ни последват, включи се в инициативата и Искра Михайлова.
Да обърнем поглед към университетите и да ангажираме младите, призоваха участниците във форума. Университетът по архитектура, строителство и геодезия вече разкри магистърска програма за реставрация, съобщи проф. Оля Харизанова.
Камарата на архитектите пък започва специализирани курсове, които да възродят стари умения и занаяти като редене на дувар и реставрация на възрожденски къщи. Защото в момента проблемът с кадрите, които могат да възстановяват културното наследство, е огромен.
Проф. Анета Дончева разказа проекта за дигитализация на библиотеките, който е включен в Плана за възстановяване и устойчивост. Представяйки възможностите им, тя върна лентата към Голямата депресия в САЩ, когато именно библиотеките организират курсове по счетоводство, за да осигурят нужните на страната специалисти. Днес библиотеките трябва да влязат в бъдещето, каза доц. Дончева.
