Комисията по земеделие и развитие на селските региони на ЕП гласува становището си относно предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за емисиите от промишлеността.

С голямо мнозинство (36 „за“, 8 „против“, и 2 „въздържал се“) членовете на Комисията по земеделие на Европейския парламент приеха становището си относно актуализирането на Директивата за емисиите от промишлеността, отхвърляйки най - проблемните предложения за животновъдния сектор.

Европейската комисия предложи текст, съгласно който се намаляват праговете за свиневъдните и птицевъдните ферми и се включват всички говедовъдни с повече от 150 животински единици в обхвата на преразглежданата директива. Комисията обоснова този подход подчертавайки, че фокусът е върху големи стопанства, които генерират амоняк и метан. Предложението обаче бе подложено на значителна критика - както от представителите на редица държави-членки в Съвета, така и от мнозинството членове на Комисията по земеделие и развитие на селските региони на ЕП, които изразиха недоумение защо Комисията счита малките ферми за промишлени инсталации.

Като член на Комисията по земеделие, евродепутатът от ДПС/Обнови Европа, Атидже Алиева-Вели изтъкна „Доволна съм, че спрямо гласуването на предложението за Директива за индустриалните емисии, Комисията по земеделие застана на страната на животновъдите. Успяхме да отхвърлим предложението за включване на едрия рогат добитък в обхвата на директивата. Успяхме да запазим лимитите за секторите Птицевъдство и Свиневъдство.“

„Предложените от Европейската Комисия текстове поставяха непосилни изисквания спрямо малките и средните стопанства, което ще доведе до сериозни затруднения и дори риск от ликвидацията им, измествайки потреблението на продукти с произход от страни извън ЕС. Ето защо в рамките на Комисията по земеделие работихме усилено за намиране на балансиран подход и изключихме от обхвата на директивата най - проблемните за животновъдния сектор разпоредби, като въведохме и някои допълнителни разпоредби, с които да се опростят регистрационните процедури и намалят задълженията за фермерите .“

Земеделските организации и кооперации на ЕС (Copa-Cogeca) приветстваха резултата от гласуването на становището в Комисията по земеделие, подчертавайки че евродепутатите „показаха подкрепата си за фермерите в ЕС, като отхвърлиха термина промишлени съоръжения за семейно земеделие“.

Алиева-Вели изрази надежда, че постигнатият успех в Комисията по земеделие ще даде добра основа и спрямо крайния резултат от законодателната процедура. „Предстои гласуване в Комисията по околна среда, която е водеща и след това и в пленарна зала. Надявам се, че и Комисията по околна среда ще приеме текстовете в полза на животновъдите.“, посочи евродепутатът.

- Д-р Адемов, според промени в Правилника за устройството и организацията на ТЕЛК, публикувани в петък за обществено обсъждане, броят на комисиите трябва да се удвои. Ще реши ли тази мярка проблема със забавянето на експертизите?

- Проблемите с експертизата на работоспособността, вида и степента на увреждането са многобройни и не са свързани само със забавянето. Политици от различни парламентарни групи дълги години се упражняват на тема инвалидни пенсии и по този начин формират негативни обществени нагласи към хората с увреждания. В края на миналата година броят на личните инвалидни пенсии е около 360 000, дори са намалени с около 3000 спрямо предходната година. Средно европейският коефициент на хората с увреждания е между 12-15%.

Намерението да се увеличат ТЕЛК комисиите е добра мярка, но трудно изпълнима, най-вече заради кадровия проблем. Миналия парламент прие законодателни мерки, които дават възможност при забавяне на експертните решения при определени условия хората да не губят права. Тази мярка въпреки доста критични бележки към нея решава част от проблемите, но трудно може да се каже, че всичко по тази тема е решено.

- Имат ли държавните и общинските болници капацитет да изградят ТЕЛК комисии?

- Трудно можем да допуснем, че държавните и общинските болници могат да изградят нови комисии. Известно е, че няма желаещи да работят в този сектор по ред причини като мизерно заплащане, лоши условия на труд и липса на възможности за кариерно развитие. Средната възраст на работещите в тези комисии е близо и над пенсионната. Няма и не се задават мотивиращи фактори млади специалисти да работят в този сектор.

- За да изчерпим въпроса с ТЕЛК, как може да се преодолее липсата на достатъчно персонал както за комисиите, така и за регионалните здравни инспекции, които пък трябва всеки месец да подават данни към НОИ за хората с увреждания?

- Само липсата на персонал не е единственият проблем. Недостатъчният медицински персонал е глобален въпрос, който не може да бъде решен с магическа пръчка или с нормативен акт. Необходима е задълбочена цялостна реформа в системата, която да оптимизира и рационализира експертизата на работоспособността. През 2015 г. се направи опит за отделяне на медицинската от социалната компонента, предложена беше цялостна методика, която вместо подкрепа срещна сериозна реакция и недоволство. За да се реши генерално въпросът, трябва да се намери политическа и експертна подкрепа за въвеждане на Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето. С други думи, медицинският проблем да бъде оценен от съответните специалисти, остатъчната работоспособност - от други експерти. Що се отнася до специалистите в регионалните здравни инспекции, там освен заплащането е необходимо въвеждането на съвременни дигитални модели с цел бързо обработване на информацията.

- По време на обсъждането на малкия бюджет на здравната каса се повдигна въпросът, че държавата не плаща пълни здравни осигуровки на служителите. Трябва ли чиновниците да си плащат сами не само здравните осигуровки, но и пенсионните?

- Бюджетът на НЗОК като основен финансов план в системата на здравеопазването винаги предизвиква сериозни дискусии. Държавата плаща 100% от осигурителните вноски за здраве на около 4 милиона осигурени лица. Изключението е само за една малка група, за която всяка година с по 5% се увеличава вноската. Този въпрос е в процес на решаване от 2015 г. Недоволството на работодателите произтича от факта, че за около два пъти по-малко осигурени плащат два пъти повече средно на човек. Държавните служители не плащат личната осигуровка, нито за здраве, нито останалите осигурителни вноски. Този подход беше приет по времето на финансовия министър Симеон Дянков в комбинация с други компенсиращи мерки. За бюджета на държавата този ефект е неутрален, тъй като парите се преместват от единия в другия джоб. Този въпрос може да бъде компонент от цялостна политика по доходите и данъчно-осигурителната система, за което е необходимо парламентарно мнозинство с ясни приоритети. Решения на парче в тези политики никога не водят до дългосрочна стабилност на публичните финанси.

- Смятате ли, че трябва да се повиши здравната осигуровка, която сега е 8%? Какви други мерки трябва да се предприемат, тъй като парите за здраве всяка година се увеличават, а системата все е недофинансирана?

- Това предложение да се повиши здравната вноска от сегашните 8% на 12% е на Българския лекарски съюз. Всяка година бюджетът за здравеопазване се увеличава традиционно със стотици милиони, за 2023 г. в новия бюджет са 910 млн. лв., но системата продължава да бъде недофинансирана. Необходими са промени в структурно отношение по отделните пера на бюджета и завишаване цените на недофинансираните клинични пътеки. Медицината в световен мащаб преживява революция от гледна точка на модернизация и въвеждане на нови съвременни технологии, които са скъпо струващи. И ако искаме да се лекуваме успешно в България, трябва да догоним по отделени средства на глава от населението поне средноевропейските нива на финансиране. Все още открит остава въпросът за ефективното използване на наличните средства или какъв ефект постигаме с единица вложен ресурс. Нека не забравяме, че опазването, възстановяването и съхранението на здравето освен скъпо и отговорно поведение е и национален приоритет на редица правителства от последните години.

- Държавният бюджет, който внесе служебното правителство, е със свръхдефицит от 6,4%. Още на дебатите в Тристранния съвет бизнесът настояваше, че сумите за пенсии и социална подкрепа са твърде големи. Така ли е според вас?

Да се твърди,че сумите за пенсии и социална подкрепа са единствената причина за дефицит от 6,4%, не е съвсем коректно. Друг е въпросът, че драстично увеличените разходи за социална подкрепа са част от този свръхдефицит. За последните 10 години доходите от пенсии са нараснали два и половина пъти. Според Националната статистика доходите от пенсии формират 33,7% от приходите в домакинските бюджети. С други думи, всеки трети лев в домакинствата е от пенсии. За 2022 г. пенсиите са нараснали с 31,5%, или реално с 14%. По проект на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2022 г. парите за пенсии са нараснали с над 7 милиарда - от 8,5 млрд. лева през 2021 г. на 15,5 млрд. лева през 2022 г. Средната пенсия е достигнала 674 лв. Нека не забравяме, че тези резултати са постигнати благодарение и на перманентната предизборна ситуация в страната през размирната в политическо отношение 2022 г. Ако искаме пенсионерите в България да имат достойни старини, трябва да сме наясно, че за това се плаща все по-голяма цена. Друг е въпросът, че последното редовно правителство и следващите кратки парламенти допуснаха сериозни грешки, които имат принос в увеличения дефицит.

-Какви?

Когато предизборният мерак да се харесаш на Негово Величество избирателя доминира, се преминава към рефрена “дайте да дадем“ и след това разсъждаваме по темата финанси. Искам дебело да подчертая - да, българските пенсионери заслужават да живеят достойно, но това вместо през популизъм и дитирамби трябва да минава през справедливост.

- Пенсионната система всяка година все повече се субсидира от хазната, като средствата от осигуровки са вече под половината от необходимия бюджет на НОИ? Как може да се преодолее тази диспропорция?

Проблемът на пенсионната система не е в това, че част от средствата в бюджета на ДОО идват от данъци. Няма пенсионна система в Европа, с малки изключения - Дания примерно, която да се финансира изцяло от данъци. Притеснителен е темпът на нарастване. Този трансфер от държавния бюджет, който по план от 7,7 млрд. лева нараства на 10,3 млрд. лева, засилва натиска върху публичните финанси, от което, естествено, страдат останалите публични системи. По никакъв начин не искам да противопоставям отделните публични системи, но финансови проблеми имат здравеопазването, образованието, сектор сигурност и т.н. Затова е необходимо приоритизиране на разходите и подкрепата за уязвимите групи в условия на каскада от кризи. През 2023 г. в предложения от служебното правителство бюджет на ДОО средствата са увеличени с безпрецедентните 3,7 млрд. лв., при това без нови политики, само на база действащо законодателство. Това, което най-много дразни българските пенсионери, е усещането за липса на справедливост, което произтича от наличните диспропорции в системата на пенсионно осигуряване - рязкото скъсяване на границата между минималната и средната пенсия.

-Защо?

Въпреки огромния вложен допълнителен ресурс за 2022 г. минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст получават около 820 000 пенсионери. В резултат на предложеното осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2023 г. с 12% броят на пенсионерите с изплатен размер на пенсията под прага на бедност от 504 лв. намалява на 326 428 през април 2023 г. Броят на тези лица е бил 658 521. Основният извод, който може да бъде направен, е, че в тази секторна политика освен ентусиазъм и популизъм са необходими разум, отговорност и диалог, за да се решават проблемите на хората, а не да предлагаме впоследствие безумни идеи за орязване на социални разходи. Който посегне на вече достигнати нива на социална защита, ще срещне мощна ответна реакция.

- Различни варианти се появиха за осъвременяване на пенсиите през тази година - от 12% по Швейцарското правило до замразяване на индексацията или увеличение от 6% през октомври. Кой според вас е добрият вариант?

- Тези варианти са част от публичната дискусия на тема „Бюджет 2023“, внесен от служебния кабинет. В Кодекса за социално осигуряване, в неговия чл. 100 е записано, че осъвременяването на пенсиите от 1 юли всяка година става по Златното швейцарско правило с 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от хармонизирания индекс на потребителските цени, съответно 11% и 13%. Така при 50% на тези величини се получават 12%. Всичко останало на този етап са възможни допускания с висока политическа цена и едва ли ще бъде предложено. За всички е ясно, че няма една единствена мярка, която да реши въпроса с дефицита. Въпреки че фискалният ефект от тази мярка е близо 1,2 млрд. лева, трудно можем да допуснем, че точно тук някой може да се реши да бъде фискален корифей.

- По повод пенсиите в миналия парламент имаше също много различни предложения - от увеличение на коефициента за стаж до модифицирано Швейцарско правило. Очаквате ли и сега да има дебат по тези въпроси?

- По темата пенсии винаги е имало разгорещени дебати и много рядко те са били далеч от популизъм. С държавническо мислене и разумно гласуваха част от партиите в предишния 48-и парламент, които не допуснаха откровено популистки и финансово необезпечени приходи с предложения, които да провалят тотално бюджета. Не съм убеден, че ако шансовете за сформиране на редовно правителство се провалят, няма да сме свидетели отново на предизборно наддаване.

- Как гледате на увеличаването на максималния осигурителен доход за хората с високи заплати?

- Максималният осигурителен доход беше увеличен на 3400 лева преди година. Всяко увеличение на максималния осигурителен доход се посреща със сериозна реакция от високодоходните групи и от работодателите. Фискалният ефект от такава мярка трябва да се коментира заедно с останалите данъчни параметри, за да се постигне максимален ефект от различни гледни точки - приходи в хазната, инвестиционни намерения на високотехнологични производства със значителна добавена стойност и др. Евентуален ръст на максималния осигурителен доход, за какъвто винаги настояват синдикати и БСП, трябва да се увеличава в съотношение с други показатели като ръст на средната заплата, ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на производителността на труда и др. Всяко произволно и неаргументирано увеличение може да провокира криене на доходи, разширяване на сивия сектор и други неблагоприятни икономически ефекти. Така че внимателно с тази тема.

- Според вас трябва ли да се увеличи минималната работна заплата и да стане 850 лв.? Възможно ли е в рамките на този бюджет?

- Всичко е възможно, стига да има правителство, което да го предложи. Народното събрание прие промени в Кодекса на труда, които регламентират механизма за определяне на МРЗ като 50% от средната работна заплата със съответния референтен времеви период. Европейската директива за сигурността на минималните доходи повелява комплекс от критерии, които трябва да бъдат обсъдени от социалните партньори в рамките до две години. Сегашният механизъм, приет на „пожар“, решава временно въпроса. Тристранният съвет е този, който трябва да вземе окончателно решение.

- Още при сформирането на предишното редовно правителство отбелязахте, че липсват ясни стратегически цели? Какви трябва да са те?

- Дискусиите, свързани с формирането на управляващо мнозинство, и предизборните послания очертаха стратегическите цели и приоритети, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, еврозоната, Шенген, бюджетните закони. България има крещяща нужда от парите по линия на европейската солидарност, за да се достигнат средноевропейските нива на жизнен стандарт и да се решават проблемите на хората. За изпълнение на тези стратегически цели е необходим и коренно различен подход за разрешаване на проблема на проблемите, а именно демографската криза, която съвсем спокойно може да бъде наречена катастрофа.

Шансове за по-добър стандарт на живот все още има, стига политиците да мислят и действат разумно, отговорно и в условия на диалог.

(Телеграф, 02.04.23 г.)

Въпрос, свързан с финансовото подпомагане на най-засегнатите сектори в земеделието, зададе народният представител от ДПС Ализан Яхова по време на изслушване на ресорния министър Явор Гечев в парламента днес.

Част от предприетите от Европейската комисия извънредни предпазни мерки за петте държави членки – това е финансов ресурс в размер на 100 млн. лева. До момента вече има един първи финансов пакет в размер на 16,7 млн. евро. С възможността за допълнително съфинансиране от страна на държавата членка и в двата пакета – това е ресурс от порядъка на 63 млн. евро, каза Яхова.

И поиска да знае има ли вече яснота тези средства по какъв начин ще бъдат разпределени, какви са критериите за подпомагане, как ще бъде подпомагането – на декар или на произведено и складирано нереализирано количество продукция?

И тъй като успоредно с всичките тези предпазни мерки има и поет ангажимент от страна на държавите членки за отмяна на едностранно предприетите мерки, напомням ви, че не отговорихте на въпроса на колегата Аврамов: Кога такова решение ще бъде взето от българския Министерски съвет, каза още Яхова.

България, ако не отмени едностранните забрани, няма да може да се възползва от съответните средства, затова е важно решението на държавите, отговори министър Явор Гечев. И поясни: "Правят се консултации с другите държави за допълнителни искания към комисията, всеки със собствените си искания и продукти. Затова преговорите продължават.".

Вчера вечерта министър Гечев е пуснал съгласувателно писмо към министъра на икономиката.

16,750 млн. и 9,770 млн. са двата транша, първият плюс вторият. Тоест това прави грубо около 26 и малко милиона евро, еквивалентът в лева съответно, каза Гечев.

ЕК има изискването да бъдат, първо, много прозрачни съответните средства, и второ, да не бъдат давани, образно казано, на калпак, включително и на декар като такива, обясни министърът. Той съобщи какво е направила държавата. Тя разработва в момента няколко варианта, които ще бъдат обсъдени със самите зърнопроизводители. Защо? Защото ние имаме складовите количества към Нова година, имаме ги и към 31 март. Тоест те са засечени по държавните инструменти като такива. Само че освен това ние правим допълнителни засичания, съответно тези залежали продукти дали са на земеделските производители или не са на земеделски производители, каза Гечев.

Защото те могат да са складови наличности на преработватели или износители. Тоест засичаме ги с данните в ИСАК, за да видим по средните включително добиви, дали съответстват на дадените количества, че са само на земеделски производители, защото някои от складовите наличности включително са с фючърсни сделки, тоест те са продадени, платено е капарото, но вече не е на самите земеделски производители, обясни Явор Гечев.

Разработваме няколко варианта. Първо, само за слънчоглед; второ, за слънчоглед и пшеница – на съответни земеделски производители, които към определените моменти са имали складови наличности и, разбира се, за да няма злоупотреба със средства, правим пълни чекове с данните, които държавата има, предимно с данните от съответно ИСАК, с виртуални или реални средни добиви, включително и по области, ако се наложи, за да може да направим четири или пет варианта, които ще послужат на практика за плащането. Но окончателните варианти ще бъдат обсъдени и с бранша, за да имаме и тяхното мнение, преди да се вземе окончателното решение, каза земеделският министър.

Имам предварителните данни, искам да погледна какво се получава като финансиране, защото, ако е на декар площ, първо не е най-правилно, второ, някои си продадоха зърнените култури – примерно слънчогледът имаше цени от 1200 лева на тон, в момента са някъде около 80. Има разлика и в това, не всички са пострадали по един и същи начин. Тъй че и аз самият ще се ориентирам на базата на цифрите в петте метода, кой всъщност е най-равноправен, подчерта той. И допълни, че ведомството му търси максимално ефективния метод, който да е най-близко до действителността. В момента, в който имаме данни, се ангажирам на народното представителство, на бъдещата комисия, надявам се скоро сформирана, по земеделие, да предоставим данните и съответно да чуя и вашето мнение, каза Гечев.

С решение на Министерски съвет беше наложена забрана за внос в България на определени продукти – 27. По решение на Европейската комисия от вчера е наложена забрана само на 4 – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Това каза народният представител от ДПС Димитър Аврамов по време на изслушване на земеделския министър Явор Гечев в парламента.

От името на ДПС Аврамов попита: "Какво става с останалите продукти, които бяха забранени с решение на Министерски съвет, отпада ли автоматично забраната за тях? Ако не отпада автоматично и подлежи на ново решение на Министерски съвет, какво е вашето решение, ще бъде ли взето такова решение?".

Решението беше взето на 19 април. Бяхме третата държава, която го наложи – първа беше Полша, последваха Унгария и Словакия. В първия възможен момент след празниците българското правителство наложи по същия начин забрана. Списъкът е от 27 продукта. Той бе сходен на практика с всичко, което другите държави бяха възбранили. Това, което се наблюдава, е, че в различните държави има различни аномалии, каза министър Гечев. И обясни: "В България нямаме количества от почти нищо от някои от продуктите от 27-те. Имаме аномалии с някои други. Ние, например, нямаме аномалия с пилешкото месо, нямаме почти никакви количества, които влизат като пилешко месо. Яйца имахме определени партиди, не бяха много големи, няколко милиона, тоест консумацията за един ден. Но превантивно ние спряхме абсолютно всичко, защото нашата информация беше, че със спирането на коридорите всичко ще се пренасочи като транспортни коридори през България и съответно можеше да има прекалено пренасищане.".

Европейската комисия при воденето на разговори декларира няколко неща. Първо, че сме на границата на законността при въвеждането на такъв тип мерки. Второ, това беше и сигнал към самата Европейска комисия, че трябва да се вземат мерки, и те не са само парични, подчерта земеделският министър.

Той обясни, че по принцип, когато има аномалии на пазара, ЕК отпуска средства. Тук само средства не вършат работа. Имаме продукция за няколко милиарда, съответно компенсациите не вършат кой знае каква работа. Комисията декларира, че ще направи европейски регулации, при положение че държавите оттеглят собствените си такива. Иначе ще вземе предвид нашите неща, но ще почне и съответни процедури, които не са много приятни – така да се изразя, каза Гечев.

Всяка от държавите има собствените си аномалии. Полша, примерно, е искала задължително пилешкото месо, яйца, ябълков сок и допълнителни продукти, които да бъдат обследвани за нейната територия. Ние сме поискали няколко други продукти.

Нещо, което казах, но може би не се разбра много правилно – ЕК вчера на практика вдигна забрана за петте държави, с тези четири продукта. Ще обследва още допълнително продукти, включително и десетина продукта от нашето решение. Има решение на МС, което ще трябва да се отмени при европейската забрана, заяви Явор Гечев.

Ще бъдат обследвани допълнителни продукти, ние сме представили вече допълнителната информация за анализ към ЕК, чакаме тяхното становище. Надявам се сухото мляко и съответно медът да попаднат. В петък имам среща с украинския ми колега министъра на земеделието, с който ще коментираме слънчогледовото олио и двустранни споразумения, които можем да направим, подчерта министърът.

Пренасищането на пазарите в Черноморския регион не прави услуга нито на Украйна, нито на България, нито на Румъния, нито на другите държави. Когато има локално пренасищане на пазара, се свалят цените както на украинската, така и на българската продукция. А коридорите трябва да отиват там, където им е мястото, където има нужда от тях. Иначе България по отношение на пшеницата произвежда между 7,5 и 9 млн. тона годишно, а потребява някъде около 1 – 1,2. Тоест ние сме тежко експортно ориентирана държава. Малко по-различно е при слънчогледа, обобщи министър Явор Гечев.

Ако получим покана от „Продължаваме промяната“, а и не само от тях, ние ще се отзовем на тази покана. Такова е решението на ръководството на Движението за права и свободи. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Крадайъ пред журналисти в парламента. Преди ден „Продължаваме промяната – Демократична България“ заявиха, че ще поканят всички парламентарни групи на разговори по предложените от тях проектосъстав на кабинет и управленска програма.

Друг е въпросът, че сутринта г-н Кирил Петков изразил някакво по-различно становище. Не знам дали е лично мнение или позиция  на парламентарната им група. Но при всички случаи, ако има покана, ние ще се отзовем, уточни Карадайъ.

Нещо повече - ние имаме какво да кажем, има и какво да чуем, надяваме се, от тях, защото страната се намира в много сложна ситуация и ние ще направим възможното за преодоляване на политическата криза, за да преодоляваме и другите кризи, категоричен бе лидерът на Движението. 

Попитан как ще коментира проектокабинета на „Продължаваме промяната – Демократична България“  Карадайъ заяви: „Ние досега не сме били поканени на разговори, ако бъдем поканени, ще се отзовем.“. 

Съвместна изложба на име „Заедно“ на художници от България и Северна Македония бе открита в Европейския парламент в Брюксел от лидера на европейските либерали Илхан Кючюк. Специален гост на събитието бе и председателят на Евпорейския парламент Роберта Мецола. По думите й Европейският съюз и ЕП са ангажирани с насърчаването на дълготрайни отношения между България и Северна Македония.

„Ние ще продължим да насърчаваме двете страни да водят диалог и да работят за съвместното европейско бъдеще. Тази изложба има за цел да отпразнува заедността между България, Северна Македония и Европейския парламент.“, каза Мецола.

Инициатор на изложбата бе евродепутатът от ДПС/“Обнови Европа“ Илхан Кючюк.

„Европейският съюз и неговият генезис е разказ за самото обединение. Това е най-ярката картина, която обрисува успешното преодоляване на гордостта и различията, в името на мира, просперитета и заедността. Смятам, че именно този път трябва да е пътят напред и за България и Северна Македония. Двете страни трябва да задълбочат добросъседските си отношения и да се стремят към интеграция на региона в Европейския съюз. Това е пример, че културата е мост, който сплотява и не познава граници, че културата има силата да се издигне над всички различия. Благодаря на директора на Българския културно-информационен център в Скопие Антония Велева, която през ноември, в присъствието на министрите на културата на България и на Северна Македония, изрази желание изложбата да бъде представена в ЕП. “, заяви Илхан Кючюк при откриване на изложбата.

На откриването присъстваха постоянният представител на България към ЕС посланик Румен Александров , посланикът на Северна Македония в Европейския съюз Зулфи Исмаили, кураторите Ана Франговска от Северна Македония и Атанас Андасаров от България, евродепутати, представители на дипломатическия корпус в Брюксел и представители на медиите.

Опитът за атентат срещу главния прокурор е акт срещу държавността и националната сигурност на страната. Това се казва в позиция на ДПС по повод опита за покушение срещу Иван Гешев, извършен на 1 май 2023 г.

Ето цялата позиция на Движение за права и свободи:

Опитът за атентат срещу главния прокурор е акт срещу държавността и националната сигурност на страната.

Няма значение кой персонално изпълнява служба като държавен орган, в случая атаката е срещу орган на държавната власт. В момента е необходимо не да се говори, а да се действа бързо, решително и категорично в защита на държавността.

Ние от Движение за права и свободи призоваваме компетентните органи и институции в държавата да предприемат всички необходими действия и извършителите да бъдат задържани и осъдени.