Преди четири месеца, още от 15 декември, всеки ден в Народното събрание поставяме един и същи въпрос и няма да спрем да го поставяме – за милиционерщината и използването на прийомите на бившата Държавна сигурност от един самозабравил се милиционер, агент на Държавна сигурност, който по време на кампанията нахлуваше в домовете на инвалиди. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид пред журналисти в парламента. И ги попита защо сега задават въпроси за Бойко Борисов, а преди 4 месеца нямаше кой да защити българските граждани.

Арестуваха хора само защото агитират за една или друга партия, в случая за Движението за права и свободи. Има над 20 хиляди случая с връчени протоколи, че хора няма да агитират, че няма да участват в предизборна кампания, продължи Хамид.

„Сигнализирахме тогава за този пълзящ фашизъм в страната. Къде бяха обаче българските медии да защитят обикновените граждани?”, попита народният представител от ДПС.

Нахлуването в дома на инвалид, да го карат: „клекни, стани, падни, разходи се 20 крачки да видим дали си инвалид…“, какво беше това? Говоря за лицето Бойко Рашков, когото от четири месеца и председателя на Народното събрание, и цялото управляващо мнозинство прикриват, за да не отговаря на въпросите на ДПС, заяви още Хамид Хамид. И попита: „Какви бяха тези действия срещу активисти на ДПС, какъв е този пълзящ фашизъм в нашата страна, какъв е този самозабравил се милиционер?”

За това говорим от четири месеца, никой не искаше да ни чуе. Имаме зададени 101 въпроса към Бойко Рашков засега, ще бъдат над 20 хиляди, ще го питаме за всеки конкретен случай, за неговите незаконни действия, за неговите незаконни разпореждания по време на двете предизборни кампании през юли и през ноември. Искаме да знаем на какво основание полицаите са влизали в домовете на хората, каза още Хамид.

В отговор на журналистически въпрос „Знаете ли, че вчера беше арестуван бившият министър-председател?”, Хамид Хамид отговори: „А, тоест вие говорите за бившия министър-председател, а не говорите за хилядите български граждани обикновените хора?!. Защо не питате господин Рашков за обикновените хора, няма ли кой да защити българските граждани от този самозабравил се милиционер? А вие говорите за господин Борисов. За господин Борисов ще говорим малко по-късно.”.

ДПС настоява за изслушване на вицепремиера Корнелия Нинова във връзка с предложението й да се въведе форсмажор в държавата. Движението депозира в Народното събрание искане за това.

Ние не знаем какво включва термина форсмажор, юристите не можаха да кажат, защото в законодателството няма легална дефиниция за този термин или за тези обстоятелства, коментира пред журналисти в кулоарите на парламента зам.-председателят на ДПС и на Парламентарната група на движението Йордан Цонев.

Искаме Корнелия Нинова да дойде в Народното събрание, да я изслушаме, коментира Цонев. И категорично заяви: „ДПС ще подкрепи всяка инициатива, който е в полза на бизнеса и на хората при тези ценови обстоятелства, инфлационен шок и съпътстващи кризи”.

Но, докато не си изясним какво означава форсмажор, не можем да вземем становище. Защото, ако това означава блокиране на всички договори в държавата, трябва да се каже какви са последиците за бизнеса и за хората, допълни Цонев. И подчерта, че подобно предложение изисква системно разяснение, „за да имаме ясна позиция и да знаем дали бихме могли да го подкрепим”.

Земеделците отново настояха в парламентарната Комисия по земеделие и храни да получат допълнително 200 млн. лв. държавна подкрепа, каквото беше предложението на ДПС по време на дебата за държавния бюджет. Това заявиха народните представители от ДПС Имрен Мехмедова и Ализан Яхова след заседанието на ресорната комисия.

Представителите на всички земеделски сектори заявиха, че са на ръба на оцеляването, а напрежението расте. Много от тях вече са приключили дейност заради високите цени на електроенергията и суровините, а животновъдите продават животните си на кланици и са готови да продадат стадата си в Гърция и Румъния. Те не могат да ги изхранват заради повишените цени на фуражите и невъзможността да купуват необходимото им количество, каза Имрен Мехмедова

Отделно в сектор "Животновъдство" се наблюдава по-нисък темп на увеличение на цените на крайната продукция спрямо покачването на себестойността. Доходността е отрицателна, заради покачване на всички разходи.

Стана ясно също така, че за двата най-уязвими сектора – животновъдство и производство на плодове и зеленчуци, Министерството на земеделието е заложило като Ковид мерки 79 милиона лева за животновъдите и 64,5 млн. лв. за градинари и овощари. Загубите в сектор "Животновъдство" се изчисляват на 220 милиона лева, а тези в сектор „Плодовете и зеленчуци“ – на 130 милиона лева, допълни Ализан Яхова.

Ако не се увеличи значително подкрепата и не се управлява по нов начин, според новите ценови баланси и необходимости - следващата година ще отчетем поредното намаляване на земеделските стопани и унищожаване на цели сектори в земеделието, категорични са Имрен Мехмедова и Ализан Яхова.

Защо днес разглеждаме проектозакона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги? По една основна причина - за да избегнем конфликт на интереси на министъра на транспорта. Това заяви зам.-председателят на ДПС и на Парламентарната група на Движението Халил Летифов по време на дебатите в пленарна зала.

За да избегнем конфликт на интереси на министъра на транспорта, ние сменяме принципала на българските пощи и държавната политика в този сектор. Това е единствената причина, която намираме в промяната на статута на „Български пощи” АД и преместването на дружеството от един министър към вицепремиер, който все още не е упоменат в законопроекта, обясни Летифов. И подчерта, че единственият отговор, който управляващите дават на въпроса защо това се прави, е коалиционното споразумение – сякаш то има статут на Конституцията.

Уважаеми колеги, това не е аргумент. Коалиционното споразумение си е документ между четирите партии, но това, което искате да направите не отговаря на приоритетите на страната, нито на законите, нито на Конституцията, подчерта зам.-председателят на ПГ на ДПС.

При един наш въпрос с колегата Ахмед Ахмедов към Калина Константинова за състоянието на „Български пощи” и на работещите в дружеството ние получихме отговор, в който има известно противоречие. От една страна ще се подобрява материалната база на всички пощенски станции. От друга страна обаче ще се оптимизират неефективните, каза Летифов. И продължи: „Как ще оптимизираме „Български пощи” при условие, че знаем от отговора броя на пощенските станции. Те са общо 2973, от тях 633 се намират в градове, 2340, забележете, са в малките населени места, като в такива с под 150 жители се намират 240 станции. 1304 се намират в населени места под 800 жители. Разбирайте, че оптимизацията им вещае смърт на тези пощенски станции.”.

Летифов цитира друга част от отговора на Константинова: „Ние ще направим така, че да работят на едно гише, така щото да не ангажираме хората да не ходят в областните центрове, да не харчат гориво, да не замърсяват“. Това е чудесно, разбира се,  подкрепяме го. Но този оптимизацията противоречи с това, което всъщност е заявено. Ние подкрепяме заявеното в писмения отговор, надяваме се това да се случи. Ще го подкрепим и за в бъдеще, но дотук виждаме един единствен аргумент за проектозакона - да избегнем конфликта на интереси на министъра на транспорта, каза още Халил Летифов.

Какъв е административният и експертен капацитет на ресорния вицепремиер, който ще поеме тази държавна политика в областта на „Български пощи” и ще може ли да се изпълнява тя? Защото говорим за държавната политика и не само за „Български пощи”, а за всички оператори като цяло за услугата. Операторите, ако не се лъжа са около 200, изтъкна Летифов. И попита: „Ние ще ангажираме ли останалите оператори със същата обвързаност каквато е „Българските пощи” и неефективност?”.

Разбирайте, там където има „Български пощи” да има и друг оператор, примерно „Еконт”, в тези 240 пощенски станции в населени места до 150 жители и тези над 1300 пощенски станции под 800 жители население. Това са все въпроси които трябва да получат отговор. И този законопроект не го дава, категоричен бе народният представител от ДПС. Летифов изтъкна, че ДПС не подкрепя законопроекта, тъй като за него няма аргументи.

Дарения за две болници направиха народният представител на ДПС от Русенски избирателен район Ализан Яхова и дамите от ДПС-Русе. Инициативата е на Ализан Яхова.

С дамите от женската организация на Движението в региона решихме да отбележим Деня на жената - 8-ми март, като направим дарение за двете университетски болници в град Русе. Предложението ми беше със средствата, заделени за празненства и цветя, да бъде закупена апаратура за родилните отделения, разказа Ализан Яхова.

Дамите приветстваха този нестандартен начин на празнуване.

Яхова проведе срещи с шефовете на двете болници и те посочиха от какво имат нужда.
За болница "Медика" дарението бе за неонатологично отделение. Така на майките ще бъде осигурена близка до домашната среда болнична стая, за първите дни след раждане на детето, каза народният представител от ДПС.

За болница "Канев" дарението е за детско отделение, в което се лекуват малките пациенти, след като напуснат родилното отделение.

Дарителските инициативи ще продължат. За добрите каузи не са нужни избори или поводи, а дами с големи сърца, категорична е Ализан Яхова.

"Правителството спешно трябва да излезе с пакет от мерки, които категорично да защитят най-уязвимите групи и бизнес". Това заяви в интервю за БНР доц. Петър Чобанов, народен представител от ДПС и бивш финансов министър.

Според него финансовата подкрепа би могла да подхрани цените, но е необходима за най-уязвимите групи, защото има има два пътя на развитие на инфлацията. "Единият е тя да продължава да се увеличава и се удвоява, но срещу това трябва да стои платежоспособно търсене. Когато няма търсене, означава сериозна криза в икономиката, която може да се пренесе и във финансовия", обясни той.

По думите на Чобанов анализът вече е трябвало да бъде направен от управляващите.

"Още през септември предупредихме в парламента за тази ситуация с инфлацията. Ясно поставихме въпроса и по време на обсъждането на Бюджет`2022, но ни беше отговорено, че анализите продължават и ще ги видим към юли. Е, нямаме време до юли. Трябва бързо да бъде предоставена тази информация, да бъде оценена ситуацията и да се вземат мерки", каза доц. Чобанов.

Той подчерта, че войната в Украйна и санкциите срещу Русия допълнително затрудняват производството, доставките и допълнително ще доведат до оскъпяване на продукцията, а заради това може да се очакват нови нива на инфлация.

Цялото интеряю може да чуете ТУК.

Планът за възстановяване и устойчивост на България можеше и трябваше да бъде внесен още миналата година и тогава щяхме да имаме и авансова сума, и одобрени действия. За съжаление обаче управляващите не го внесоха, защото трябваше някои проекти да бъдат подготвени - проекти на медийния и енергиен олигарх Иво Прокопиев. Това коментира пред журналисти в кулоарите на парламента зам.-председателят на ДПС и на Парламентарната група на Движението Йордан Цонев.

Съжалявам, че трябва да ви го кажа. Съжалявам, че ви стана банално, но това е. Докато тази тема не се подеме от всички така ще бъде, заяви Цонев. И обясни за кои проекти става въпрос.

Например за батериите, за фотосоларите, изключването на водорода. Говорят за декарбонизации, а изключиха водорода от Плана, подчерта Йордан Цонев.

"Щяхме да имаме план, ако не беше лобизмът в полза на бизнеса на този човек. Това е истината!", категоричен бе зам.-председателят на ДПС. Той припомни как че ДПС предупреди, че Планът пак ще бъде върнат.

Той ще бъде отлаган и България губи, българският бизнес губи страшно много, каза Цонев. Попитан ние сами ли си отлагаме Плана или Европейската комисия го прави, народният представител заяви: "Ние сами си го отлагаме, защото първо го забавихме заради въпросните проекти и второ вкарваме проекти които не отговарят на изискванията - батериите. Сега се опитваме да напаснем всичко"

"Това е цялата работа. Европейската комисия ни казва "НЕ!" учтиво. Вчера какво чухме: Урсула ми каза да туитна, че вървим с „перфектна скорост“. Чудесна скорост!", допълни Цонев.

Цяла България знае кой е посъветвал Любомир Каримански да се откаже от надпреварата за БНБ - олигархът Иво Прокопиев. Това заяви от парламентарната трибуна зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид по време на дебатите за процедурата по избор на управител на централната банка. Повод бе зададеният от председателя на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова въпрос към управляващите кой е посъветвал един от кандидатите да се оттегли. Председателят на Бюджетната комисия в НС разкри в телевизионно интервю, че при него са ходили емисари да го съветват да не се кандидатира за гуверньор.

Въпросът Ви е риторичен. Цяла България знае кой е този човек. Това е същият човек, г-жо Атанасова, който през цялото ви управление е предлагал министри на г-н Борисов и г-н Борисов е приемал тези министри, каза Хамид Хамид.

Това не са мои думи, това не са мои твърдения. Това е изявление на самия г-н Борисов. Това е същият човек, г-жо Атанасова, който в момента подреди и това правителство. Това е менторът на министър-председателя. Това е олигархът Иво Прокопиев, защо се учудвате кой е този човек, заяви още Хамид. И на свой ред попита Атанасова: "Вие си мълчите за този човек! Ще чуем ли нещо от вас?"

Аз очаквах, че управляващите ще посочат кой диктува правилата, отговори Атанасова. И призна: "Да, прав сте, някога назад във времето, за което и вие казахте, че цитирате бившия премиер Борисов, са се водили разговори. И това никой не го е крил. Сега обаче не знам дали наистина има сериозна промяна в ролята на г-н Прокопиев за българския политически живот. Защото ако някога назад във времето подобни разговори са се водили, сега виждам, че не само се водят разговорите не само се посочват лицата, а и дори се моделират разговорите. И вчера го видяхме.".

Тук има достатъчно видни ръководители на управляващата партия като Настимир Ананиев, който може да отговори на въпроса кой ви нареди да удължите срока на процедурата, кой отказа евентуален кандидат от участие в тази процедура. Това Иво Прокопиев ли е, попита Десислава Атанасова.

- Г-н Кючюк, за втори път тази година Международният дипломатически форум в турския курорт Анталия бе организиран под егидата на президента Ердоган и домакинството на външния министър Чавушоглу. Кои въпроси от глобалния и регионален дневен ред бяха обсъдени на панели, сесии и двустранни срещи на него?Какво даде този форум? С какво той бе полезен?

- Поставя на дневен ред важните предизвикателства, които стоят пред регионална и бих казал глобална сигурност. Разбира се, че във фокуса на форума беше руската инвазия в Украйна. И не на последно място, опита се да направи така, че двете страни за първи път да седнат на масата на ниво външни министри. Разбира се, тези, които са очаквали, че това ще бъде исторически пробив в отношенията на Украйна и Русия, вероятно бяха разочаровани, но аз лично нямах такива дълбоки очаквания, а по-скоро приемах това като една добра основа за започване поне първоначални разговори.

Явно е, че трябва да се търсят всевъзможните формати, и те трябва да излязат и извън досегашната рамка на познатите ни формати, които доказаха своята неефективност. Т.е. всеки опит за доближаване между тях би трябвало да бъде поощряван. И в този смисъл, форумът от Анталия имаше своя принос.

- Вие проведохте в кулоарите на форума различни срещи и разговори. Бихте ли разказали повече за тях?

- Нашият фокус с председателя на ДПС беше основно върху страните от Западните Балкани, защото това е от голямо значение за България, за това в какъв регион искаме да живеем. Безспорно случващото се напоследък ни показва, че Западните Балкани са много уязвими както като влияние от страна на трети фактори, така и като относителна несамостоятелност и слабост при отстояване на демократични ценности.

Затова продължаваме да повтаряме и да поддържаме една наша теза, че интеграцията на страните от Западните Балкани в НАТО и в Европейския съюз трябва да бъде
стратегическа цел на България, за да може да имаме регион, който е сигурен, проспериращ и отговарящ на високите европейски стандарти. Безспорно Европейският съюз в най-голяма степен го осигурява това, а НАТО в най-голяма степен осигурява сигурността.

На тези, които казват, че сега не е времето за един такъв разговор, бих казал точно обратното – сега е повече от всякога по-необходимо да се води този разговор и да
бъдат предприети конкретни действия.

- С кого разговаряхте за Западните Балкани?

- Имахме срещи с президента на Косово Вьоса Османи, с външния министър на Северна Македония Буяр Османи, с бившия премиер Зоран Заев, с един от президентите на Босна и Херцеговина в тройката, председателстващи страната, Шефик Джаферович. Изобщо много интензивен дневен ред.

Разбира се, имахме и важна среща с външните министри на Азербайджан и Турция. Това са страни, които имат отношение и към сигурността на региона, и към доставките и диверсификацията на енергийните източници. България трябва да бъде много по-активна в този диалог, за да може през дипломатически усилия да прокарва своя интерес.

- Г-н Кючюк, заедно с вашите колеги от групата „Обнови Европа“ отправихте молба за бъза процедура за приемането на членство на Украйна в Европейския съюз, но също и за страни, като Молдова и Грузия. Смятате ли, че такава бърза процедура би била подходяща и за Западните Балкани?

- Да, защото Западните Балкани са много чувствителни към външно влияние. И ако държави, които имат относително голямо влияние – да не ги изброявам отново, могат да си позволят да дестабилизират Източното партньорство и една държава като Украйна, защо да не могат да го направят в страни от нашия регион, точно в Западните Балкани?

А и Западните Балкани са много по-напред в целия процес. Да припомня, че Черна гора е отворила всички свои преговорни глави. Ние сме в активна комуникация и под нея разбирам правителството на България с правителството на Северна Македония за намиране на изход от така сложилата се ситуация през формата 4+1. Албания, за съжаление, в този процес е по-скоро заложник, незаслужено заложник.

Европейският съюз трябва най-накрая да вкара в дневния ред на Съюза темата за визовата либерализация на Косово. Не може в XXI век граждани на европейска държава да бъдат заложници на правото им да пътуват свободно, да получават образование и да се връщат и да инвестират научения капитал в собствената си родина. Определено трябва да бъдат положени много по-големи усилия за стабилизирането на Босна и Херцеговина. И от друга страна, разбира се, имаме една Сърбия, която има своята непоследователна политика, но крайно време е да реши къде иска да бъде.

И тук под реши не разбирам сръбският народ, а разбирам ръководството на Сърбия, днешното ръководство, президентът Вучич, и той трябва да го направи този избор къде иска да бъде – дали да бъде редом до европейските страни и да се възползва от възможностите, които му дава Европейският съюз през плановете за възстановяване, както и през традиционно познатите ни инструменти, и да се доближава като критерии и демократичност към Европейския съюз, или иска да бъде на друго място.

Изборът е негов, но той трябва да бъде направен. Иначе Европейският съюз заблуждава и подвежда всички останали, които имат 100% синхронизираност на външната политика и политиката на сигурност с него.

- Г-н Кючюк, защо Украйна заслужава бързо членство в Европейския съюз?

- Отговорът ми е много прост – защото Украйна принадлежи към всичко това, което е записано в член 2 от Договора за Европейския съюз, а именно да желае да бъде част от това пространство демократично. От друга страна Украйна е страна, която се бори за своята независимост, териториален интегритет, прави го в името на европейските ценности, защото иска да бъде точно там, част от това семейство.

Каква друга оценка трябва да получи една държава, когато иска да бъде и дава жертви, свидни жертви за това да принадлежи към свят, към който смята, че трябва да принадлежи? Всичко останало е бюрокрация. А новата методология цели точно обратното – да не създава бюрократични пречки, а процесът да бъде много по-политически, много по-обвързващ и да включва страни от Източното партньорство.

Ние не можем да кажем на украинците и на държавите, които искат да се присъединят към Европейския съюз, че Европейският съюз е затворен клуб. Той не може да бъде затворен клуб. Не може и да бъде клуб, основан само на определена религия. Той трябва да бъде отворена организация, която дава възможност за тези, които искат, да се присъединят, като изпълнят разбира се критериите.

Аз никога не съм казвал, че това трябва да става безкритерийно, но настоящата ситуация предполага вземане на решения от страна на Европейския съюз, който да погледне малко по-нататък, бих казал да погледне визионерски към бъдещето си, а именно – как се вижда Съюза през следващите 20, 30, 50 години. Това са важни въпроси. Ако нещо направи украинската криза и президентът Путин със своите действия, е точно да мобилизира европейските сили, да бъде създаден много силен, демократичен блок в името на това да бъде реформиран и самият Европейски съюз.

Отсега нататък оправданията: можем да правим толкова, колкото ни позволяват договорите, просто не се релевантни, не са относими, защото XXI век изисква друго поведение – много по-бързо, много по-активно взимане на европейски решения, за да може Европейският съюз да бъде автономен. Автономен в някаква степен във военно отношение, но заедно с това да може да осигури и стратегическите ресурси, които са необходими за изграждането на силен Европейски съюз.

- Вие сте докладчик за Северна Македония в Европейския парламент. Как ще се развие казусът с нейния път за членство?

- Аз смятам, че има добра възможност, която трябва де се използва по максимално бърз начин. Имаме предпоставка на нови правителства и от страна на Скопие, и от страна на София. Това дава основания за започване на конструктивен разговор, който да направи възможното да говорим по перспективата за членство на региона. И тук още веднъж да кажа – нека националистическите сили да не плашат българския избирател с това, че ще се приеме Северна Македония утре в Европейския съюз.

Това е процес. Единственото нещо, за което става въпрос в преговорния процес, особено в тази ситуация, е да бъдат изпълнени определени критерии. А тези критерии Македония до голяма степен ги е изпълнила. Важен момент в започването на преговорите са двустранните отношения. Има прагматичен формат 4+1, който трябва да бъде разгледан много внимателно, и както винаги съм казвал, разковничето е точно в единицата – как да бъдат гарантирани правата на българите, в това число разбирам и правата на хърватите и черногорците.

Казано още по-опростено – как да бъде намерено европейско решение, за да може идентичността на всяка една общност да бъде вписана в преамбюла на Македонската конституция. По този начин ще бъде осигурено нужното спокойствие, за да бъде създаден този позитивен климат и добър наратив за по-интензивното протичане и разрешаване на нерешените въпроси.

- Казахте, че в Анталия сте имали среща с външния министър Мевлют Чавушоглу. Вероятно е станало дума и за членството на Турция в Европейския съюз. Тя кандидатства от 1987 г. След 2007 г. преговорите са в застой и няма раздвижване. Какви мисли обменихте в тази посока и какво може да се направи за Турция?

- Има необходимост от голяма доза откровеност, а през това – и връщането към устоите на взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция. Явно е, че по определени теми Западът трудно ще разговаря с Турция, но също толкова е вярно, че ролята на Турция, особено в тази криза, е изключително стратегическа като част от НАТО.

Видя се, че Турция може до голяма степен да гарантира европейската архитектура на сигурност и през мигрантски споразумения – нещо, което беше критикувано многократно, но към днешна дата дори и европейският политически естаблишмънт, който не беше дотам дружелюбен към това споразумение, го оценява като нещо успешно, продуктивно и възнамерява да се възползва от възможността такъв тип споразумения да бъдат повтаряни.

От друга гледна точка, отношенията трябва да бъдат върнати към конструктивизма на Митническото споразумение. Настоящото Митническо споразумение е много остаряло, то не покрива очакванията и на двете страни. Не бих казал, че е несериозно, ако се погледне и малко по-нататък и се заговори за визовата либерализация. По този начин ще се отворят много възможности за комуникация, за
взаимен обмен между студенти, университетски общности, обмен на науката, създаване на мрежови организации – нещо, към което Европейският съюз се стреми много отдавна: създаване на партньорства, за да може да упражнява и по-фокусирано и ефективно своята мека сила.

Всичките тези теми трябва да бъдат част от дневния ред на взаимоотношенията Европейски съюз – Турция. И ми се струва, че е необходимо повече от всякога, ако не големият формат на разговори, поне мини форматът, който беше проведен във Варна, да се върне като възможен изход от безспорно трудните отношения и задънената улица между Европейския съюз и Турция през последните години.

- Говорим за разширяване на Европейския съюз, г-н Кючюк, но как това ще се случи в тази усложнена геостратегически ситуация с инвазията на Русия и затягането на военния обръч около големите градове на Украйна? Как?

- С политическа визия. Европейският съюз трябва да реши, дали иска да бъде относително незначим политически играч, или да бъде ключова геополитическа структура. Такава претенция имаше и настоящата Европейска комисия. Всичко това минава през промяната на договорите. Аз не коря нито Съвета, нито Европейската комисия за това, което правят. В интерес на истината Европейският съюз и в Ковид пандемията, въпреки голямата си закъснялост, предприе ефективни действия.

Видяхме, че в тази много, много сложна ситуация от друг характер Европейският съюз беше адекватен. И тези, които казват, че няма единство, не са съвсем прави, защото и до настоящата кризисна ситуация, продиктувана от инвазията на Русия в Украйна, Европейският съюз съумяваше да поддържа два типа санкции спрямо Русия – едните секторни, другите санкции, породени от анексията на Крим. Т.е. Европейският съюз има желанието да бъде единен, но в същото време справедливо е обвиняван за това, че върши много малко и го прави по прекалено бавен начин, и това отнема от силата, с която разполага.

- Изпреварвате въпроса ми – щях да ви попитам, прави ли достатъчно Европейският съюз за кризата, за войната в Украйна?

- Прави. Прави в рамките на възможното. Има призиви за това Европейският съюз да прави много повече, но разбирам и вниманието, с което подхождат европейските лидери, че това може да доведе до конфронтация с Руската федерация, ако се очертае поле, в което могат да се сблъскат директно НАТО и Русия. От това няма интерес нито Европейският съюз, нито глобалната сигурност. На мен ми се иска в
лексиката да присъстват много повече мирът, отколкото войната, да се потърсят възможните начини за връщане на масата на преговорите, защото това има последствия – човешки жертви, миграционни потоци, икономическо изоставане, големи предизвикателства, на които трудно ще можем да отговорим. Бих поощрил всеки формат, което цели точно това – намирането на мира и стабилността.

- Как може да бъде въздържана Русия? Как може да бъде накарана да седне на масата на преговорите? Как може да бъде накарана да изтегли войските си от Украйна? Как може да бъде накарана да спре войната?

- Санкциите са единият начин. Другият начин е реалното противопоставяне, военно противопоставяне, което за мен никога не е било решение. И разбира се, в по-дългосрочен план Европа трябва да се отвори и като цяло цивилизованият, прозападен свят трябва да се отвори към Руската федерация, за да може да чуе гласа и на гражданите на Русия, за да може и интелектуалният елит, културният, образователният да работят в много по-близки отношения с прозападния такъв.

Само когато хора работят в едно цивилизационно пространство, било образователно, било културно, и споделят неговите общи цели, могат да се предпазят от война и военни
конфликти.

- Вие имате поглед и върху поведението на България. Смятате ли, че страната ни и правителството се държат адекватно?

- Относително да. В тази сложна конфигурация не може да се очаква, и под конфигурация разбирам коалиционна, не може да се очаква и нещо повече. Относително да. Не бих се изразил рязко в нито една посока.

(Радио "Фокус", 15.03.2022 г.)

При огромен интерес премина приемният ден на народния представител от ДПС Байрам Байрам в Крумовград. Той разговаря със земеделски стопани, тютюнопроизводители, животновъди, представители на бизнеса и на културата, които поставиха актуални въпроси и проблеми.

В срещата с хората, която продължи повече от два часа, участваха кметът на община Крумовград Себихан Мехмед и председателят на Общинския съвет Метин Байрамали.

Крумовградчани поставиха въпроса с нуждата от допълнителни средства за продължаване на асистентската услуга за лица, които не са попаднали по една или друга причина в програмите на Министерството на труда и социалната политика, въпреки че са в крайна нужда. Бяха засегнати и проблемите, с които се сблъскват изпълнители по вече възложени дейности заради постоянната промяна в цените на стоки и услуги.

Представителите на местната власт поставиха въпроса с възможности за увеличаване на средствата за възнагражденията на служителите в общинската администрация поне с процента на повишаване на останалите.

Беше засегнат също новият референтен период за тютюнопроизводителите и въпросът за тези от тях, които нямат регистрация, но са реализирали количества тютюн.

Животновъди се оплакаха от затруднения да представят документи, защото просто не са им издавани такива, а са вписани в регистрите.

Байрам Байрам се ангажира да проучи поставените му от жителите на община Крумовград въпроси и да предложи варианти за разрешаването им на ниво държавни институции.

Проблемът с енергийните ресурси постоянно създава изненади през последната година, никой не е очаквал такъв конфликт между Русия и Украйна. Това заяви народният представител от ДПС Рамадан Аталай, зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика, в предаването "Беновска пита".

“Честите смени на правителства в България не дадоха възможност на управляващите да се ангажират и да сключат следващите дългосрочни договори с Русия, да направят разговори и преговори за доставка на газ през различни посоки. За пръв път ще се опитам да заостря вниманието на министъра на енергетиката и особено на този, който в последно време се занимава най-усилено с енергетика - Асен Василев. Всички други него слушат, но той не може да се усети, че е на грешен път, когато взима решения, слушайки някои хора в късните часове на денонощията. Моята молба е министърът на енергетиката или “Булгаргаз” - трябва да уточнят какво и как ще направят на следващите срещи за удължаване на договорите за доставка на енергия - Азербайджан, Русия. Време е да се отиде до Турция и да се седне, да се търси нов подход за доставка на азербайджански газ", коментира Аталай. Той подчерта, че управляващите не отчитат сериозните последици от закъсненията, смятат, че всичко е постижимо и нищо не чуват.

По отношение на петролните продукти Рамадан Аталай заяви, че никой не казва ясно, че България има достатъчно количество нефтени продукти за извънредни ситуации. “Ако се прекъсне доставката на петрол, България има 90-дневни запаси, с които може веднага да покрие. Няма да е така свободен пазарът, но запасите ги имаме”, каза енергийният експерт на ДПС.

"Не би трябвало да се изпада в никаква паника. Решенията, които ЕС предлага, са всяка държава самостоятелно да подпомага бизнеса, да направи така, че на регулирания пазар цените да бъдат приемливи за крайните клиенти. Управляващите смениха ръководството на КЕВР. Не знам какво очакваха там. КЕВР не доставя газ и петрол, а по определени формули определя цената за защита на крайния потребител, включително и на производителите на енергия, доставчиците и затова цената плавно ще расте. Един път минахме през криза на доставките на газ през 2009 година и оттогава досега във всичко, което се прави, се вижда, че не сме мръднали много, но сме малко по-спокойни. Ако приключим с интерконектора с Гърция, нещата ще бъдат малко по-добре. Ако не приключим, моля, веднага да се отиде и да се предоговорят други пътища, които са реални. Обратният път от Турция до България, за да можем да покрием количествата, които са нужни за производството, за отопление на софиянци и други, които минаха на газ” подчерта Аталай.

Той коментира предложението на "Продължаваме промяната" за намаляването на отоплението с 1 градус по домовете, което ще намали доставките от Русия с 1/3 и шеговито предложи направо с 4 градуса да се намали температурата, което ще спре изобщо нуждата от доставки.

Народният представител от ДПС заяви, че сме неспособни да покрием скока на цените за бизнеса, да компенсираме болниците, старческите домове и смята, че целта на управляващите е паричният поток да минава през техните ръце и те да бъдат благожелателите, които да преценяват на кого да помагат.

Василев много се е концентрирал как да закрива тези производители, които не са собственост на държавата, коментира Рамадан Аталай идеите на вицепремиера за закриване на ТЕЦ “Бобов дол” и “Брикел”. Аталай подчерта, че управляващите се опитват да закриват мощностите, които са част от националната енергийна сигурност на България и са създадени още по времето на социализма.

“Ако Асен Василев погледне разположението на базовите мощности в България, ще разбере, че “Бобов дол” е базова мощност и е необходима, така както е необходима “Марица Изток”, така и Варна, така и АЕЦ “Козлодуй”. Ако не сме наясно как и по какъв начин можем да създадем сигурност и стабилност на енергийната ни система, това в старите книги е представено и би трябвало да ги прочетат”, категоричен бе Аталай. Народният представител от ДПС заяви, че ако Брикел и “Бобов дол” се закриват заради вредните емисии, би следвало на тяхно място да се създадат проекти за газопроводи, с включен водород, за да може България да произвежда необходимата базова енергия.

Държавата дори не отделя средства за построяване на нови алтернативни мощности, свързани със Зелената сделка. Останахме с впечатлението, че най-интересно за България са батериите. Никой не обърна внимание на водния ресурс на България. Горна Арда, Яденица, ПАВЕЦ “Чаира”, Дунава - имаме достатъчно мощности от вода, чрез производството, на които можем да създадем необходимите нови зелени енергии, без да се занимаваме с други излишни неща, каза още Аталай.

Ако ние не доставяме газ от Русия, газ има и в Катар, в Близкия Изток. Газът ще бъде в преходния период много необходим, заяви народният представител от ДПС.

Попитан ще вземе ли Комисията по енергетика отношение към предложението на Асен Василев за закриване на “Бобов дол” и Брикел”, Аталай заяви, че категорично ще вземат отношение. “Най-много от енергетика разбира г-н Ивайло Мирчев от ИТН, другите са изостанали в тази част. Препоръчах му да тръгне, да обиколи поне тръбите в България, да види кое накъде е свързано и да не се занимаваме с обучение на хора, които никога в живота си не са разделяли сламата на две магарета”, коментира Аталай.

В Кърджали също имаме бежанци от Украйна - така, както всички български общини са предприели действия за подпомагане на този процес. Това заяви в интервю за bTV кметът на Кърджали д-р инж. Хасан Азис, зам.-председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и зам.-председател на ДПС.

При нас има 4 семейства с 8 деца, за които ние като община заедно с православната църква „Успение Богородично“ се грижим, съобщи Азис и уточни, че общината има готовност да поеме още бежанци от Украйна. Общината е заявила готовността да подпомага и църквата, и мюфтийството, и неправителствените организации в лицето на "Ротари клуб", които полагат грижи за бежанци. Наши общински съветници предоставят своите жилища за бежанци, каза още Хасан Азис.

За съжаление, координация с централната власт няма. Ако погледнем по законодателен път, съгласно Закона за убежището и бежанците, Министерският съвет е органът, който предоставя временна защита на бежанците. Към момента всички общини, които приемат бежанци, правят това за сметка на общинските си бюджети и няма яснота за покриването на тези разходи, посочи зам.-председателят на НСОРБ.

Въпреки това от самото начало на войната в Украйна 82 общини са заявили, че имат възможност да предоставят свои собствени сгради, които да бъдат в помощ на бежанците. 42 общини са декларирали, че нямат собствени бази, но могат да съдействат при организацията. Всички други общини подпомагат дейността на неправителствените организации и БЧК.

Всички дейности, които са свързани с нормалния живот на бежанците, са за сметка на общинските бюджети, които трябва да бъдат приети от общинските съвети по съответния ред, отбеляза кметът на Кърджали.

Има няколко важни неща, свързани с държавния бюджет, които трябва да бъдат подчертани. На първо място за първи път от 1997 г. законът за бюджета на страната ни се приема в годината, за която се отнася. През 2021 г. се намирахме в политическа тубруленция с три народни събрания, но въпреки това НСОРБ успя да договори определени параметри за местните власти. За съжаление, основните взаимоотношения с държавния бюджет в рамките на 678 млн. лв. отиват образно казано за покриване на инфлацията, заяви Хасан Азис.

Има няколко важни въпроса, на които ние нямаме отговор като местна власт. На първо място това са най-малко между 250 и 300% увеличение на енергоносителите, за които няма компенсаторен механизъм за подпомагане на местните власти. Всяка община решава откъде може да направи икономии. Много от общините, за съжаление, вече прибегнаха до спиране на уличното осветление и към икономии, които са за сметка на сигурността, разкри зам.-председателят на НСОРБ.

На второ място - няма ясен механизъм за индексациите на строителните работи. Между 30% и 50% е ръстът на строителните материали и на строителните работи, съобщи Азис.

На трето място няма готовност в рамките на тази година да стартираме общинските проекти с европейско финансиране, защото няма План за възстановяване и устойчивост, каза още Хасан Азис. И припомни: "През 2021 г. изпуснахме възможността да получим 13-те процента авансово плащане на договорите, които можехме да имаме местни власти".

Изчисленията на НСОРБ показват, че от 5 милиарда лева, които се предоставят на българските общини по Плана за възстановяване и устойчивост, 13-те процента се равняват на 650 милиона лева. Ние лишихме местните власти от 650 млн. лв. за своите проекти, каза Хасан Азис.

Това са въпроси към властта, която трябва да носи отговорност. Местните власти и хората в страната са ощетени от това, че нямаме План за възстановяване и устойчивост, категоричен бе кметът на Кърджали.

Разчетите на НСОРБ показват, че българските общини губят около 1 милион и 800 хиляди лева на ден. Зарази липсата на компенсаторен механизъм за повишените цени на енергоносителите общините се нуждаят от 110 милиона лева. И те са поискали с писмо от вицепремиера и финансов министър Асен Василев тези 110 млн. лв. да бъдат изплатени на общините за периода от октомври до юни.

Още нямаме отговор на този въпрос. Само от увеличението на енергоносителите до юни месец разчетите ни на НСОРБ сочат, че ние ще губим на дневна база около 367 000 лева. И тук въпросът е от кой джоб тези пари ще бъдат плащани. За съжаление, отговорът е от местните власти, тоест - от джоба на хората, каза Хасан Азис. И поясни, че това означава да не се правят пътища, да няма ремонти, да не се предоставят социални услуги във вида, в който хората ги очакват.

Оценката за управлението към настоящия момент няма как да е добра, каза зам.-председателят на ДПС Хасан Азис. И още веднъж подчерта, че въпросите на местните власти, както и на всеки един български гражданин, в момента остават без отговор.

По повод полицейския произвол по време на изборите през юли и ноември миналата година Хасан Азис заяви: "Ние сме предоставили факти за репресии на изборите. На 6 ноември миналата година ние представихме тези факти пред председателя Комисията по правните въпроси в Европейския парламент Адриан Васкес Лазара и представители на ЕП. Направихме го в присъствието на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ и на съпрезидента на АЛДЕ Илхан Кючюк. Ние представихме хора, които са били подложени на натиск - конкретни хора с конкретни доказателства. Още нямаме отговор затова продължаваме да питаме".

„Единственият начин да имаме солиден регион, без нестабилност и етнически конфликти, е помирението на региона чрез процеса на европейска интеграция“, заяви Илхан Кючюк пред „Анадолската агенция“, в кулоарите на Дипломатическия Форум в Анталия.

Тридневното събитие на високо ниво в курортния град Анталия събра участници от 75 държави, включително 17 държавни глави, 80 министри и 39 представители на международни организации. „Анадолската агенция“ бе глобалният комуникационен партньор на Форума.

Кючюк призова за „истински стремежи“ към страните от Източното партньорство на блока на фона на войната на Русия срещу Украйна.

„Силно вярвам, че трябва да подкрепим истинските стремежи на страните от Източното партньорство“, добави той, визирайки съвместна инициатива, включваща ЕС и шест бивши съветски републики: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

„Нещо повече, ние силно трябва да подкрепим стремежите на хората в Украйна да принадлежат към свободен и сигурен свят“, каза още Кючюк.

Отбелязвайки, че не е привърженик на аргумента на ЕС „да е християнски или да е кооператив за определени държави“, Кючюк заяви: „Европейският съюз е един от начините за запазване на дадена страна, но също е и възможност за  перспектива за следващото поколение.”

„Ето защо заедно с моите колеги от групата „Обнови Европа“ написахме статия с молба за бърза процедура за Украйна, но също и за страни като Молдова и Грузия“, добави той.

Материалът „Защо Украйна заслужава бързо членство в ЕС?“ беше публикуван в понеделник, две седмици след започването на войната на Русия срещу Украйна, от група евродепутати в Европейския парламент.

„Колективните институции на ЕС трябва да отговорят на президента Зеленски, като предоставят на Украйна официален статут на кандидат възможно най-скоро“, се казва в него, позовавайки се на молбата на Зеленски, блокът да спре нормалните процедури и да приеме страната му – перспектива, на която Русия каза, че се противопоставя.

„Всеки ден украинците се борят и умират за европейските ценности. Най-малкото, което заслужават, е надеждна перспектива за членство. Наред с военната и хуманитарната помощ, Украйна се нуждае от надежда – визия за споделено бъдеще в европейската общност.“

Възходи и падения в отношенията между Турция и ЕС

Описвайки отношенията Турция-ЕС през последните години като преживели „възходи и падения“, Кючюк каза: „Със сигурност, когато става дума за въпроси като сигурността, миграцията, Турция е стабилен и доверен партньор на Европейския съюз“.

Изпълнението от страна на Турция на мигрантската сделка с ЕС от март 2016 г. е широко приписвано за спиране на нарастваща мигрантска криза и Турция изтъкна успеха си в защитата на своите граници – също така де факто границата на ЕС.

„Аз подкрепям задълбочаването на отношенията с Турция, особено що се отнася до Митническия съюз и либерализирането на визовия режим“, каза Кючюк.

Турция отдавна твърди, че споразумението за Митническия съюз от 1995 г. с ЕС  трябва да бъде актуализирано, в полза и на двете страни. В този случая блокът е нарушил обещанието си за премахване на визовите изисквания за турски граждани, посещаващи ЕС, което е ангажимент по споразумението за мигрантите от 2016 г.

„Вече имаме 82 000 студенти, турски студенти, пътуващи всяка година до страни-членки на ЕС, ние активно се ангажирахме с тях“, каза Кючюк. „Мисля, че всеки ангажимент, когато става въпрос за обмен на контакти между хората между университети, академични изследвания, е полезен, продуктивен и ще допринесе за нова динамика в отношенията между Европейския съюз и Турция.

По отношение на споразумението за миграцията между ЕС и Турция от 2016 г. Кючюк каза: „Това споразумение беше толкова силно критикувано от европейските институции. Но точно това е споразумението. В днешно време е толкова високо ценено, защото работи доста добре.“

Споразумението, продължи евродепутатът, „е основният стълб на нашите отношения между двете страни. Бих насърчил Европейския съюз да изпълни задълженията си, но също така и Турция да има по-силен ангажимент в отношенията с европейските партньори.

„Именно защото те принадлежат към европейския континент исторически и географски, не бива това да е просто лозунг, а трябва да се отиде отвъд това“, добави той.

„Имаме нужда от исторически отношения, но също така трябва да дадем перспектива на тези страни“, каза Кючюк.

Турция кандидатства за членство в ЕС през 1987 г., а преговорите за присъединяване започнаха през 2005 г. Но преговорите бяха в застой през 2007 г. поради възраженията на администрацията на кипърските гърци, както и противопоставянето на Германия и Франция.