Водещ: Софийски форум за Западните Балкани организира евродепутатът от ДПС и Групата „Обнови Европа“ в ЕП Илхан Кючюк. Насрочен е за 6 декември, понеделник и ще се състои в партньорство с фондация „Либерална интеграция“ и Европейският либерален форум. Форумът е под надслов „Време за възстановяване на доверието“ и ще обсъди ключови въпроси за Западните Балкани, за да внесе повече яснота по преговорния процес за присъединяване на региона към ЕС. Затова специално участие в работата ще вземе еврокомисаря по съседство и разширяване Оливер Верхели, очакват се и експерти в областта. А въпросът е: време ли е за възстановяване на доверието с и в Западните Балкани? Задаваме го на Илхан Кючюк – евродепутат от ДПС и Групата „Обнови Европа“ в ЕП и организатор на Софийския форум за Западните Балкани. Случайно ли избрахте датата за форума да съвпадне с началото на работата на 47-ия парламент?
Илхан Кючюк: Не, по категоричен начин не съм съобразил датата с началото на работата на българското Народно събрание, но идеята да има в България форум, мислим от много отдавна, защото някак си няма как България да има претенцията да играе значима роля в Западните Балкани, когато няма свой собствен форум, на който да се изразят позициите. И тук не говоря само за българските позиции. Говоря повече за позиции, които да обединят региона. Защото нека да припомня няколко форума, които са много близко до нас - Стратегическият форум в Блед, който е доказал вече и своята устойчивост, и ефективност. Миналата година се състоя форум, на който съорганизатори бяха Гърция и Република Северна Македония. Има форум, определен за Западните Балкани в Загреб. България прави едно голямо изключение - не само формално от разговора за Западните Балкани, а недавайки възможност да бъде по-ясно артикулирана нейната позиция. Със сигурност обаче форумът си поставя за цел да сложи темата за регионалното развитие, за включването на страните от Западните Балкани по-активно в политическия процес на самия ЕС. Това поне е нашата идея като инициатори.
Водещ: Време ли е за възстановяване на доверието с и в Западните Балкани и как това може да се случи?
Илхан Кючюк: Категорично да, защото доверието беше подкопано. Защото виждаме, че колкото повече говорим за разширяването като едно от основните политики на ЕС, някак си толкова поизключен е регионът на Западните Балкани. И това не може да продължава. Ако искаме да имаме целенасочена политика, трябва да отворим региона към ЕС. Един процес, който е застинал между България и Северна Македония. Сам по себе си води до демотивиращи политически тенденции между Сърбия и Косово, виждате какво се случва между Република Сръбска и Босна и Херцеговина. Всичко това ни навежда на мисълта, че трябва да погледнем много по-сериозно на региона и като държава, и като ЕС. Единственият начин да се захванем с решаването на наболелите проблеми е да възстановим доверието.
Водещ: Не ви ли притеснява обстоятелството, че редом с напрежението по украинската граница и конфликтът Украйна-Русия, за друга гореща точка в момента се сочат именно Западните Балкани?
Илхан Кючюк: Притеснителен е фактът. И това е още един аргумент, че страните от Западните Балкани не бива да бъдат оставяни в сивата зона. Те трябва да бъдат интегрирани, защото това е поле на сигурност, на просперитет, едно цивилизационно пространство, което задава общи икономически параметри. И нека да го кажем с още един геополитически аргумент, в който има и много икономическа логика. Няма как включително и България да бъде погледната като дестинация икономическа и туристическа, ако не я погледнем в по-широк план, а това включва да имаме общи стандарти. Стандарти на демокрация, стандарти на екология, стандарти на икономическо развитие. Само тогава можем да бъдем конкурентоспособни на останалата част от Европа, бих разширил и понятието на останалата част от света.
Водещ: Господин Кючюк, отказва ли се ЕС от Западните Балкани и ако не се отказва, то поне ослушва ли се?
Илхан Кючюк: Не се отказва, но в ЕС текат два процеса – единият задълбочаване на европейската интеграция. Процес, който неминуемо трябва да се случи, има необходимост от това. Защото всички кризи, които наблюдаваме, започвайки от миграционната, а преди това ако искате от финансовата и стигайки до Брекзит и ковид пандемията, ни показват, че Европа трябва да се реформира. И неслучайно конференцията за бъдещето на Европа си поставя тази амбициозна цел. Но заедно с това идеята за задълбочаване на процесите в ЕС, трябва да погледнем и към другия процес – разширяването. За мен това не са противоречиви понятия, а точно обратното – те трябва да вървят паралелно. Редом със задълбочаването трябва да върви и разширяването на ЕС, защото само тогава можем да говорим за стабилна геополитическа ориентация и за позициониране на едно друго ниво на глобалните въпроси на ЕС. В противен случай претенцията за геополитически съюз не се осланя на сериозни аргументи.
Водещ: Вие правите такъв форум за доверието в Западните Балкани, но регионът все още се възстановява от кървавото разпадане на Югославия. Как вътрешнодържавните конфликти могат да се преодолеят? Как може да се преодолее трупана с десетки години мъка?
Илхан Кючюк: Вие всъщност давате отговор на големия въпрос накъде трябва да вървят Западните Балкани, ако на тях им липсва модел? И на България не й липсва модел. България има своя уникален етнически модел, който трябва да даде параметрите на съвместното съжителство. И този модел беше изключително успешен и устойчив в български условия, защото той даде възможността както да 12 съхраним единството в многообразието, така и да погледнем държавнически и да вземем поука от миналото. То да не бъде просто временен учител, а да даде политическа ориентация на страната ни, нещо което се случи за щастие през 2004 г., станахме част от НАТО и през 2007 г. станахме част от ЕС. И точно България със своя уникален етнически модел може да бъде гарант за стабилността и просперитета на страните от Западните Балкани. Заедно с опита безспорно ние сме колко години – 14 г. част от ЕС, имаме своите постижения, своя опит, на моменти позитивен, на други не чак дотам, но той е опит. опит, който може да бъде предаден на страните от региона. И само, ако целта е НАТО и ЕС , може да сработи както уникалният български етнически модел, така и опитът на България в ЕС.
Водещ: В понеделник една от целите на дискусията ще бъдат ключови въпроси, повече яснота по преговорния процес за присъединяване на региона към ЕС. Естествено централна сред тях ще бъде темата България-Северна Македония. Какво ще препоръчате?
Илхан Кючюк: Това, което е и в заглавието на нашата конференция – да се върнем към доверието. И аз виждам един много прагматичен процес от двете страни. България направи своите предложения под формата на 5+1, нека да не ги повтарям, за да не отнемам вниманието на вашите слушатели с вече познатата тема и за мое удоволствие РСМ отговори на тези предложения. Те могат да послужат като една добра основа за започване и даване на допълнителни гаранции на двете страни, че договорът от 2017 г. ще бъде изпълнен. На мен ми е ясно, че това е процес и той трябва да бъде продължен във времето. Не може да се го свързваме и да правим директна връзка на нашия договор с договора от Преспа, защото са много различни. Ако договорът с Гърция слага край на историческите спорове, договорът с България дава началото на бъдещите ни взаимоотношения със Северна Македония. И това е много важно да бъде ясно още от самото начало. Тук се изисква време, а и международните отношения, сериозната външна политика изисква време, изисква търпение. Тя е много поконсервативна сама по себе си и затова плодовете от добросъседството, плодовете от съвместната ни работа, от проектите, които ни свързват, институционално, ако искате регионално, транспортно, енергийно, дигитално, образователно, в крайна сметка голямата цел е да бъдем свързани човешки. Да се познаваме по-добре. Най-големият проблем в отношенията ни със Северна Македония е непознаването на това, че сме толкова близки, но това ни прави толкова отдалечени. Информираността и задълбоченото опознаване на двата народа чрез възможности, които ни дава ЕС, ще постави както двете страни, така и ЕС на една много по-различна писта.
Водещ: Господин Кючюк, истината е, че колкото пъти се започва диалог със Северна Македония, той спира тогава, когато се стигне до историята. Този препъни камък не може да се прескочи. Как България ще си затвори очи пред езика на омразата, пред кражбата на история, пред кражбата на личности, как? Това не е ли изключително сериозен въпрос?
Илхан Кючюк: Така е, съгласен съм. Но в разговора за историята ние не трябва да изпускаме разговора за бъдещето. С това не казвам, че историческият разговор е безсмислен или е маловажен, точно обратното. Но сме длъжни като съвременни политици, принадлежащи на 21 век, да поставим разговора за бъдещето. А що се отнася защо говорим само за история, скоро така беше предпоставен разговорът. Историческата комисия беше сложена на възможно най-централното място във взаимоотношенията между двете страни. Да, езикът на омразата трябва да бъде изкоренен. Има го и от двете страни, за съжаление и в много европейски държави виждаме език на омразата, а в много други виждаме, че той стана институционален, дой влезе в Народното събрание. И политиците носят огромна отговорност за това. Но също политиците и медиите имат огромната отговорност за изкореняването и изчистването му. Неслучайно изкореняването на езика на омразата, на речта на омразата е част от пакета 5+1. На мен ми се струва, ако погледнем на въпроса като начин на намиране на нови решения, то заедно с историята трябва да включим и икономическите взаимоотношения. Видяхте ли няколко дни преди днешния ни разговор как реагира Българо-македонската търговска камара? Те критикуват директно политиците за това, че не могат да развият нормални добросъседски и икономически отношения. Това всичко ме навежда на мисълта, че трябва да бъдат потърсени и алтернативни начини за разрешаването на спора. И алтернативни начини за доближаването на двата народа. И затова се изискват креативни решения. Изискват се нови подходи, храбри политики, но се изискват и други гледни точки. Не може национализмът да бъде водеща концепция, особено в 21 век, особено, когато говорим за един глобален свят на тежко противопоставяне. Виждате днес една Италия и Франция подписаха договор, който доближава договора от Аахен между Германия и Франция. И нека да припомня какво означава това. Италия и Франция днес се разбраха, че ще разменят дипломати на ниво ООН, т.е. доверието е достигнало на такова ниво, което им позволява да имат взаимоотношения на размяна на дипломати. Разбраха се за това да имат общи парламентарни сесии, да имат общи отбранителни способности. Ако Германия и Франция го направиха това в Аахен и днес го продължават Италия и Франция, какъв е проблемът България и Северна Македония да погледнат малко по-далеч в перспектива. Аз не виждам такъв проблем.
Водещ: Вие какви креативни решения ще предложите в понеделник?
Илхан Кючюк: Аз ги предлагам чрез разговор, предлагам ги чрез комуникация, с моята ангажираност към целия процес, към активното участие не само чрез официалната ми роля на докладчик на РСМ, но и през това да насърчавам двете страни да бъдат активни в комуникацията като насърчавам медиите да работят заедно. Имам огромното удоволствие още от миналата седмица, може би това е новина, не знам до каква степен в България, но беше в РСМ, че БТА ще има свой офис. Добре е, че работят медиите от двете страни. Виждате в тази криза и в голямата мъка на хората от двете страни как го преживяха това. Как тъгата на македонците се превърна и в тъга на българите. Между другото не трябва да се пренебрегва с лека ръка доброто взаимоотношение между прокурорите на двете страни, между органите, които трябваше и продължават да работят по разкриването на причините за тежката катастрофа. Има добри примери, да продължа и с добрия пример между Великотърновския университет и Университета „Св. Николя“. Имаме други проекти, които целят да накарат младите хора да мислят и за историческата перспектива, но и за перспективата на общото им бъдеще, свързано с ЕС. И с всички мои възможности аз насърчавам този процес.
Водещ: Възстановяване на диалога – това ли е ключовият израз за ДПС? Защото квинтесенцията в този разговор е тази – възстановяване на диалога, но за възстановяване на диалога призова и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ при откриването на парламентарната сесия от 47-ия парламент?
Илхан Кючюк: Видяхме, докъде стигнахме, когато няма диалог между институциите и политическите сили. Това не означава, че не трябва да има опозиция и управляващи. В цял свят има опозиция и управляващи. Това ще бъде и в България, но не може да няма минимален разговор по стратегическите цели на България. Не може да отсъства разговор по това къде искаме да бъдем, защо трябва да бъдем на последните места във всички европейски класации? Къде трябва да бъдат нашите доходи, на кое място България трябва да се подреди по жизнен икономически стандарт? Ние имаме отговор на тези въпроси, знаем как да го направим, предлагали сме решения, но за съжаление в много случаи, понеже ДПС ги предлага, някак си са пренебрегвани. Надявам се, че с това предаване да предадем и новата логика на политическия процес. Не е важно кой предлага идеята, важно е колко е смислена тя. И може би новото Народно събрание, ако постави пред себе си няколко цели и бъдещи управляващи ясни измерители за това, ще имаме по-добро разбиране чрез възстановяването на диалога ще се възстанови и държавността и активното взаимодействие между институциите, които трябва да се контролират, но и трябва да взаимодействат една с друга.
Водещ: Смятате ли, че новата логика на политическия процес такава, каквато е характерна за Европа, е актуална за България днес?
Илхан Кючюк: Цяла Европа почти се управлява коалиционно. Но коалиционните управления в ЕС не са свързани просто с едни добри намерения, а зад тях стоят политически платформи, преговорни екипи, които преговарят няколко месеца. Да ви дам пример последното споразумение, което успяха да подпишат трите германски партии – социалдемократи, зелени и либерали то е от 200 страници, много детайлно разписан, имат отговор на ключовите въпроси в германската коалиция, какво правят с енергетиката, докога ще продължат да имат енергетика основана на въглища, какво се случва, ако въглищният период е прекратен, т.е. мините бъдат затворени, какво препитание се дава на тези хора. Втори важен въпрос образованието, трети важен въпрос за социалните придобивки, за пенсиите. В България говорим за допълнителни 50 лв. към пенсионерите. Това ли е голямата цел, да дадем допълнителни 50 лв.? голямата цел според мен трябва да бъде къде България се намира през следващите години икономически. Какъв икономически растеж ще има, за да може и за пенсионерите, и за учителите, и за лекарите да има много по-добри условия. Това са смислените въпроси, с които трябва да се занимаваме през следващите няколко седмици много интензивно. Политиците в България, които са седнали да изготвят новата управленска програма имам предвид.
Водещ: Оптимист ли сте, като гледахте първата сесия на този парламент?
Илхан Кючюк: Липсваха ми ясни послания, да ми кажат нещо повече, липсваше ми визия. Много от политическите оратори гледаха повече назад, отколкото напред. На мен ми се искаше особено тези, които претендират за нов морал в политиката, да погледнат малко повече в далечината, да имат план за развитие и да имат цели, които да са целите на България и да потърсят целия ресурс на страната. Защото България не е страна нито бедна на ресурси, нито бедна на интелектуален капацитет. Всичко това трябва да бъде обединено в името на това България да има своето ясно позициониране и своите цели за бъдещето.
Водещ: Не се ли чувствате неразбран при положение, че това което говорите вие и ваши колеги се разминава доста сериозно или поне върви в различни коловози с това, което хората, които ще съставят управлението на България в момента говорят?
Илхан Кючюк: Много пъти сме се чувствали неразбрани, за съжаление сме се оказвали прави. Надяваме се този път да не се окажем прави за пореден път, защото нашата правота в този случай означава много загубено време за България, а ние нямаме повече време за губене. Светът не ни позволява да продължаваме да се бавим и Европа не ни позволява, ако искаме разбира се да се движим ускорено и да се развиваме спрямо европейските стандарти, а закъсняваме допълнително. Не може да изпускаме огромните възможности, които ЕС ги създаде, а ние като част от ЕС имаме възможността да се възползваме от тях. Тук говоря и за големите трансформации, дигиталната трансформация, зелената трансформация, огромен потенциал, който не просто ще възстанови ЕС постпандемично, а ще даде нови възможности за качествено развитие на европейските икономики, за нов социален живот, а в много страни ще бъде постигнат и нов обществен договор. И това е съвсем ново начало в европейското развитие.
Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и Групата „Обнови Европа“ в ЕП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
