Ние от ДПС се отнасяме изключително сериозно по темата бюджет. Нашата политика е конструктивна. Този бюджет е по-важен от бюджетите в последните години поради много обстоятелства. Затова много внимателно проследихме неговото съставяне и анонсиране. Това заяви зам.-председателят на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев, зам.-председател на ДПС и на парламентарната група на Движението.
Той съобщи акцентите, с които управляващите представиха разчетите в хазната за 2022 г. - инвестиционен бюджет, който стъпва върху увеличаване на инвестиционните разходи и стимулирането на икономическия растеж, достатъчно социален.
"Задача на опозицията е да направим анализ на тези анонси, дали те се съдържат в параметрите на бюджета. Аз лично съм се постарал да го направя професионално и коректно", каза Цонев. И заяви: "Ако искаш 4,8% икономически растеж, да инвестираш 5,8% публични средства не е достатъчно, за да заявиш, че си направил всичко, което позволява фиска, за да стимулираш този растеж. 5,8% не е впечатляваща сума. На фона на миналата година – да, два пъти по-голяма. Но тя е два пъти по-голяма, защото не се изпълни инвестиционната програма за миналата година, която беше 4,8%.".
Аз твърдя, г-н министър, че тя не се изпълни, защото вие я стопирахте. Лично вие. Разбира се, поради основната причина, че се съдържаше корупционен натиск в нея или някакви други елементи. Така беше обявено за голяма част от проектите, каза още Йордан Цонев. И обясни: "По принцип инвестиционните програми в последните години не се изпълняват. Те се явяват резервоар, резерв за други разходи в края на годината. Този бюджет не прави разлика. Тези 5,8% най-вероятно няма да бъдат изпълнени по две причини – първо, че няма такава проектна готовност страната и новото правителство, второ, вие сам го казахте на дискусията в бюджетна комисия, че аз не отговарям за изпълнението, аз отговарям за проектирането на бюджетните разходи. Така казахте, точно това бяха думите ви. Няма да бъдат изпълнени.".
Аз професионално твърдя, че няма как да бъдат изпълнени. Още повече, че една част от тези инвестиции са по линия на европейските средства. Мисля, че 1,9 млрд. Много е оптимистично да смятате, че тази година по каквато и да е линия - дали по линия на Плана за възстановяване или по линия на програмите, могат да бъдат инвестирани в българската икономика. Добро пожелание. Гарантирам ви, че няма да може да го изпълните, заяви Йордан Цонев. И подчерта, че растежът зависи от качеството му. Ако е на база инвестиции, това е добре, растежът е устойчив и е неинфлационен.
"Но инвестициите не са само от фиска. Прекрасно знаете, че условията за инвестиции са лоши. И външната среда, и вътрешната. Прекрасно знаете на какво се дължат 3,6% растеж за миналата година. Основната помпа е потреблението. Основната помпа и за догодина ще остане потреблението. Защото инвестициите в основен капитал, единият от параметрите на инвестициите е с минус 9% за 2021 г. Как ще се обърне тази тенденция инвестициите в основен капитал, тоест фирмите да реинвестират печалбите си, най-малкото, защото това се случва в този показател, е едно пожелание. Няма никаква обосновка за това. Да не говорим за чуждите инвестиции. Нали знаете какво е положението там? И външната среда по никакъв начин не ни дава право да смятаме, че те ще се увеличат през настоящата година", заяви зам.-председателят на Бюджетната комисия.
За да кажем какво ще е качеството на растежа, което се предвижда в този бюджет, трябва да кажем какво е било качеството на растежа досега. Тази тенденция е много важна. Всъщност в анализа, който правя на този бюджет, аз се спирам преди всичко на тенденциите. Защото тенденциите дават отражение върху параметрите и всъщност през тях се проявяват икономическите закони. Ако вземем една отделна цифра, тя нищо не ни показва или почти нищо. Тенденцията обаче ни показва действието на един или друг икономически закон, в конкретния случай, който ни е необходим за анализа, каза Цонев.
Ето какво още заяви Йордан Цонев в анализа си на бюджета за 2022 г.:
Ние имаме сериозно раздут кредитен балон. Това е единият от начините да се помпа потреблението. Ще ви дам цифри – за 2021 г., 2020 – 2021 г. има 17% ръст на кредитирането, абсолютно рекордно. 65,8 млрд. лв. е общата кредитна задлъжнялост на домакинствата и на нефинансовите предприятия. Това са два пъти приходите от данъци. На този фон анонсите на ФЕД и на ЕЦБ, както казахте преди малко са, че ще повишават лихвения процент през тази година. ФЕД дори обяви, че ще го повиши два пъти годишно и наскоро коригира прогнозите, че ще го направи четири пъти. ЕЦБ ще последва тази политика, защото няма друг избор. И това е най-силната мярка да се ограничи инфлацията – да се вдигнат лихвите.
България няма как да изостане от тази политика и при вдигане на лихвите може да се сетите какво ще стане с кредитния балон. Това е изключително сериозен риск, който не е отразен в бюджета.
Дългът. Прав сте, че няма нарастване на дълговото бреме като процент от БВП. Но тук ще говорим за тенденциите. Защото само за миналата година, само за тази година това нищо не ни говори. Вижте каква е тенденцията. Ние сме в нея, през нея се проявява това, което ще стане. Ако тя е лоша, ние трябва да правим опити да я спрем, а не да я увеличаваме.
Тенденцията е следната – дългът, темпът на нарастване, дългът е бил 27,5 млрд. в края на 2020 г., в края на 2024 г. ще бъде 47 млрд., минимум. За четири години 20 млрд.
Ще ви дам и друга тенденция, малко по-назад, за да видите за какво става въпрос. 2009 г. дългът беше 8 млрд. 2024 г. – 48. Това е 600% увеличение за 15 г. Мисля, че няма такова увеличение в страните от ЕС. Това е тенденцията. Ако ние не я стопираме, а ние я увеличаваме сега, имаме голям проблем.
Предполагам, че единият месец не е бил достатъчен да се анализират всички тези неща или не е достатъчно времето да се даде отговор или инструментите не са достатъчни, или обстановката не го позволява. Но това е факт.
От тази гледна точка бюджетът наистина е проинфлационен. Това е третият момент, на който искам да се спра много сериозно. И за да бъда коректен, има ли възможност да не е проинфлационен, ако трябва да компенсираме хората и бизнеса? Ще кажете не. Да, така е, но и не е така. Защото възможности има.
Проинфлационен е, защото като увеличаваме средствата, които фискът пуска като помощи и т.н., всъщност увеличаваме потреблението. Привнесената инфлация, привнесена при положение, че текущата сметка е отрицателна, тоест износът е по-голям от вноса, ние ще продължим да внасяме по-голямо количество инфлация, като увеличаваме потреблението. Ние правим така, че да увеличаваме потреблението.
И тук е Параграф 22 – как да компенсираме хората без да увеличаваме натиска върху потреблението, за да не влизаме в инфлационната спирала? Защото това е инфлационната спирала – цените се вдигат, компенсираш, те вдигат още цените и така, и така. И няма излизане от такава спирала.
Тъй като ние от ДПС не обичаме критика без алтернатива, тук трябваше да се мисли да не се изпомпват инфлационни приходи от населението и от бизнеса. 8 млрд. са изпомпани от тези инфлационни приходи - както и да ги кръщавате, както и да казвате, че това е повишена събираемост.
Добре, признаваме, нека да има повишена събираемост за целите на пропагандата, за политически цели. Да са 7 + 1 млрд. повишена събираемост. Можеха част от тези средства да останат. Има пазарни и непазарни механизми. Непазарните, част от тях ги използвате. И другите европейски страни ги използват – искат дерогация. Например, енергоносителите, например тока.
Можеше да се спре износът и можеше да се поиска дерогация за това. Не вземате парите, за да връщате едни пари на мегават/час на всички.
По-добър подход е да не изпомпвате тези пари в бюджета и после да ги преразпределяте, защото това прави инфлационна спирала, а да ги оставите там и да не ги преразпределяте. Там, където може – може. Там, където не може – не може.
Дали бюджетът е социален? Не в степента, в която го анонсирате. 15,2% от БВП са били социалните разходи 2021 г. по план и по отчет, 2022 г. ще бъдат 14,5%.
Но по-интересното за социалните разходи е, че в абсолютно увеличение те са 1,5 млрд. А 1,7 млрд. от тях са само за пенсии. Другите мерки са под равнището на миналата година. Така че бюджетът може да е социален, г-жо Нинова, но той не е най-социалният. По отношение на това, което говорим като инвестиции в хора, в човешки капитал, както вие казвате инвестиции. Мисля тук да не се спираме, защото достатъчно е да видите инвестициите в БАН. Бюджетът на БАН, бюджетът на висшите училища. Да, може би не са реформирани висшите училища, но не може един професор да взима по-малко от един учител. Това не е инвестиция в човешки капитал. Поне на това можеше да обърнете внимание.
Онзи ден прочетох един прекрасен материал на нашия много добър икономист проф. Димитър Иванов, който цитира германския и американски икономист Руди Дорнбуш. Ще си позволя да ви дам този цитат, с негово позволение, на проф. Иванов: „Икономическият популизъм е един подход към икономиката, който подчертава растежа и разпределението на доходите и подценява риска от инфлация и дефицитно финансиране”. Това е бюджетът. Бюджетът може да се нарече, че е популистки в този смисъл, в който ви цитирах това управление, това определение.
Но моята молба, моят съвет към вас е в българската политика така са сложени нещата, че 30 г. министърът на финансите винаги е бил ключов фактор при определяне не само на бюджетната, но основно на икономическата политика на страната. Така е структурирано управлението, че той определя основните параметри на икономическата политика. И ако трябва да перифразираме онази прекрасна крилата фраза от втората кампания на Бил Клинтън, в която той, за да помни акцента, си беше написал на таблото „Икономиката, глупако”, аз бих ви посъветвал да го напишете това с една добавка: „Икономиката, глупако, не репресиите”.
Благодаря.
