Семейните отношения доминират в управлението на икономическата и финансова област не в последните шест месеца, а в последната една година, тъй като изпълнителите ги виждаме тук вдясно. Тоест, отговорността се носи за последната година. Какво наблюдаваме? Наблюдаваме незачитане на Конституция, правила и нормативна уредба, липсва последователност, липсва адекватна оценка на икономическата ситуация, липсва умение да се планира и поради това се намираме в постоянно състояние на актуализация на бюджета. Това заяви народният представител от ДПС доц. Петър Чобанов, бивш финансов министър, по време на дебатите в пленарна зала за вота на недоверие на правителство.
Тук дори чухме, и че дори трябва да зачеркнем политиката, която се води в страната след 1998 година. Това, между другото, означава, че зачеркваме и този период на безпрецедентен икономически растеж в социална политика, който се наблюдаваше от 2001 до 2008 година, особено периода 2005-2008 година, когато пенсиите бяха удвоени, когато заплатите бяха удвоени, когато имахме 30 процента преки чуждестранни инвестиции, и когато имахме икономически растеж от 7 процента годишно. Да, говоря за управлението на тройната коалиция с мандата на ДПС, припомни народният представител от Движението.
Но, зачеквайки след 1998 година и оставяйки неадресирани проблемите преди 1997 година, преди валутния борд да съществува в страната, остава в нас идеята, че едва ли не се подкрепя тази политика преди 1997 година и сега ни чака някакво повторение на тази политика. Дано да не е така, каза Чобанов.
Ето цялото изказване на доц. Петър Чобанов:
Липсва управленска програма, липсват реформи, липсва грижа за уязвимите групи и фокус върху тях, липсва предсказуемост за бизнеса. Общините по същия начин бяха поети към тях ангажименти, които не виждаме в актуализацията как ще бъдат изпълнени.
Инфлацията е оставена да се вихри със страшна сила, за да има повече да се преразпределя.
Защо се преразпределя повече и защо е оставен така? Да се насочат финансовите потоци твърде вероятно и към задкулисни кръгове. Стана въпрос за бедността и то по един вулгарен начин.
Това, което трябва да се каже е, че имаме все още 783 хиляди пенсии, които са под линията на бедността. Но това, което трябва да се каже е, че това ниво, което се предлага в актуализацията да достигнат пенсиите е нивото, което зададе ДПС през предната актуализация на бюджета със 120 лева добавки за пенсионерите.
Сега се опитвате да достигнете това ниво и да го поддържате, но ДПС също ще кажем своето мнение по този въпрос между първо и второ четене.
Да преминем и към числата, защо са важни тези сравнения, този сравнителен порядък? Да, може да се съпоставите с предходен кабинет, може да се съпоставяте и как стоим в сравнителен европейски план. Това и ще направя. Но, ако да кажем, че сме по-добри сега, отколкото преди една година, трябва сравнителен план и с останалите европейски страни да се подобряваме в класациите. Не е ли така! Така е. Тоест, на кое място сме били предходната година първото тримесечие, на кое място сме сега? И тогава имаше кризи и за останалите европейски страни, и сега има кризи. И за нас също се отнася. И тогава имаше кризи, и сега има кризи. Тоест, да видим как се отнасяме в сравнителен порядък с останалите европейски страни, спадаме ли в тази класация или се качваме? Ако се качваме в класацията вероятно има с какво да се похвали и настоящият кабинет.
Ако искаме да догонваме средноевропейско ниво трябва да растем по-бързо от европейските показатели. Дали това се случва? За съжаление не. И това го казвам с голямо разочарование.
Колегите от дясната част в залата знаят, че аз бях един от основните критици на ГЕРБ от 2009 година насам, това може да се потвърди в моите публични изяви. Затова правя това сравнение на базата на обективните числа, за да видим какво сме надградили, променен ли е моделът и къде се намираме сега в икономически план?
За съжаление резултатите са следните:
Инфлацията достигна 15.6 процента по национална методология и 13.4 процентна по европейска методология. Само четири страни в ЕС имат през май тази година по-висока инфлация от нас. Да се обърнем към май миналата година и да видим какво е било при ГЕРБ. Както казах, нямам намерение да ги хваля и никога не съм го правил, но да видим числата:
През май 2021 година 14 страни от ЕС са били с по-висока инфлация от нас, сега са 4. Инфлацията на цените на производител за вътрешния пазар през април е близо 50 процента, като само 4 страни от ЕС са с по-висока инфлация от нас. Това се дължи на липсата на диалог, липса на координация, липса на чуваемост към нашите предложения и тези на бизнеса. За нас не са толкова важни числата, те не са самоцел. За нас са важни хората, а техния живот става все по-труден.
Тази инфлация на цени на производител гарантира още по-висока инфлация за хората, още по-голямо обедняване и социално напрежение. Тази инфлация на цени на производител създава рискове за конкурентоспособността на българската икономика. Сега са 4 страни с по-висока инфлация от нас през април, миналата година са били 15 с по-висока инфлация. Тоест, и тук не може да се похвалим, че се представяме по-добре.
Прогнозата на Европейската комисия за инфлация за 2021 година е близо 12 процента, като само Литва е с по-висока инфлация от нас. Какво се е наблюдавало миналата година?
Миналата година Европейската комисия прогнозира 12 страни от ЕС да са с по-висока инфлация от нас, тоест и тук изоставаме.
Чухме и за растежа на износа, и за растежа на вноса, който расте по-бързо от износа. Което е важно, важно е, че тази година търговският дефицит е 3.9 милиарда лева при 1.7 милиарда лева миналата година.
Тоест, търговският дефицит се влошава с 2.2 милиарда лева.
Икономическият растеж през първото тримесечие по сезонно извадени данни е 4 процента, като ние сме на 23 място по растеж в Европейския съюз. Самият Европейки съюз расте с 5.6 процентна, нашите са 4, техните на 5.6.
Според вас догонваме ли ЕС или продължаваме да изоставаме? Миналата година не сме били на особено високо място на растеж, но сме били 19, все пак а сега сме 23. Пролетната прогноза на Европейската комисия е за растеж от 2.1 процент и сме на 22 място прогнозирани като растеж. Миналата година според прогнозата сме били на 17 място като прогнозиран растеж. Потенциалният растеж, който е много важен за средносрочното развитие на икономиката е прогнозиран в размер на 1.5 процента, пак от ЕК като сме на 21 място според тази прогноза.
Миналата година е прогнозиран 2.1 процентна и сме били на 13 място според тази прогноза. Тоест, и тук изоставаме и това има отношение към дългосрочното развитие.
Броят на заетите през първото тримесечие се увеличава с 1.6 процента и сме на 24 място в ЕС. Забелязвате ли, навсякъде сме в опашката и от тук като че ли няма мърдане и няма отлепяне. Миналата години сме били, пак не на предно място, на 20 място. Тоест, и тук не може да отбележим никакъв напредък.
Прогнозата на ЕК за 2022 година за заетостта е за растеж от 0.2 процента и това ни отрежда 26 място, отново на опашката в ЕС по растеж на този показател. Миналата година ЕК ни е отредила 7 място, тоест далеч по-напред.
И сега, тъй като обръщаме внимание на преките чуждестранни инвестиции, ще стигна и до там. За нас са много важни и инвестициите в икономиката като част от брутния вътрешен продукт и така нареченото бруто-капиталообразуване на основен капитал. Тук беше направено сравнение през първото тримесечие какво се е случило с преки чуждестранни инвестиции. Ето, аз сега ще ви кажа какво се е случило през първото тримесечие в реално изражение с инвестициите като част от БВП.
Случило се е това, че те са на най-ниската си стойност от 2013 година, първо тримесечие досега, тоест като вземем първите тримесечия отново на всички години от тогава сега са на най-ниската си стойност. Това са все пак инвестициите, които са тук вътре в страната. Грижата ни не е само за външните инвеститори. Разбира се, и за тях трябва, и за местните инвеститори, но както виждаме тези инвестиции продължават да намаляват, те намаляват с 5.6 процента в реално изражение, което наистина отново ни отрежда много на място на опашката в ЕС и по този показател и отделно имаме пет последователни тримесечия, в които тези инвестиции намаляват в реално изражение.
Това, господин премиер, съгласете се че не е добро развитие и трябваше да бъде направено нещо да се прекъсне тази тенденция, но за съжаление нищо подобно не беше направено. И и тук и по този показател сме на опашката на ЕС, на 25 място в сравнение с останалите страни.
Ще прескоча индексът на промишлено производство, там сме трети, но месечно ако го вземем спадаме спрямо предходния месец, което може да е начало на негативна тенденция да се надяваме, че няма да е такава.
Държавният дълг. Държавният дълг според мен е коректно да се сравнява в края на годината спрямо края на миналата година. Това, което ни очаква още тази година да емитираме допълнителни над 8 милиарда дълг, да видим кога и как ще се случи и на каква цена? Според мен цената ще е далеч по-неизгодна. Ако го бяхме свършили до момента и разходите допълнителните за лихви могат да достигнат порядъка на 300-400 милиона лева годишно. Тези разходи за лихви няма да бъдат използвани за други дейности, те ще бъдат използвани за изплащане на дълга. През април тази година дългът се увеличава с 2.5 милиарда лева спрямо април миналата година. Наистина спрямо началото на годината брутният дълг намалява с 1 милиард, но пък нетният дълг се увеличава с 300 милиона тоест, това намаление е на цената на фискалния резерв конкретно през април.
Да стигнем и до преките чуждестранни инвестиции. Наистина и аз бих се радвал да имаме основание да ги анализираме, те да са високи, да обръщаме внимание и да казваме – Ето, това е важно, ще допринесе за по-висок растеж на българската икономика. Тук се говореше за първото тримесечие за преките чуждестранни инвестиции Какво се случи през април? Това са предварителни данни, разбира се и останалите са предварителни. През април преки чуждестранни инвестиции намаляха с 230 милиона евро. Ето тука, ако използваме спекулациите до момента, ако още три месеца намаляват с по толкова, те ще изчезнат. Да се надяваме, че няма да стигнем до там.
И ако видим за първите четири месеца спрямо първите четири месеца на миналата година какво се случва с преките чуждестранни инвестиции, те наистина нарастват. Нарастват с 456 милиона евро.
На какво се дължи обаче това нарастване според информацията, която БНБ публикува на страницата си?
71 процента от това нарастване се дължи на спирането на намалението на дълга на български компании към компаниите-майки в чужбина. Тази година първите четири месеца този дълг намалява само с 36 милиона, миналата година е намалял над 350 милиона евро. Но това се отчита като инвестиция. Знаете, че вътрешнофирмената задлъжнялост към нерезиденти се отчита като пряка чуждестранна инвестиция. Ето, тук се крие голямото увеличение на преките чуждестранни инвестиции. За съжаление не можем да говорим за нови проекти, за съжаление не можем да говорим за привличане на нови инвеститори.
Така че, когато правим сравнения, както казах и на мен не ми е приятно, и аз бих искал те да излизат по съвсем различен начин. Да си говорим за изпреварващ растеж спрямо Европейския съюз, за ди говорим с вдигане в сравнителната класация спрямо европейските страни. Това не се случва. Това не се случва и защото икономиката и финансите, уважаеми колеги, не могат да се управляват само с неверни внушения и елементарни повърхностни и първосигнални лозунги.
