Въпрос относно политиката за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри, както и за задържането на младите лекари и медицинските сестри в България, зададе зам.-председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. д-р Джевдет Чакъров на ресорния министър проф. Асена Сербезова.
Питането ми е свързано с една изключително чувствителна и сериозна тема както за медицинските среди така и за цялата ни общественост. В това отношение бих искал да кажа, че ние от Парламентарната група на ДПС и аз в частност сме поставяли този въпрос многократно пред министри и преди Вас, сега поставяме този въпрос и към Вас, каза доц. Чакъров по време на парламентарния контрол. Въпросът е свързан с липсата на лекари в определени специалности като педиатрия, анестезиология, реанимация, инфекциозни болести, епидемиология, общопрактикуващи лекари и други, както и на медицински сестри.
Очерта се като проблем и заминаването на млади лекари с и без специалност, както и на медицински сестри на работа в чужбина, каза още доц. Чакъров. Той цитира проучване на Медицинския университет София, съобщено от ректора Лъчезар Трайков, според което 60 процента от младите лекари заявяват, че ще напуснат страната, като 25-30 процента от тях веднага след дипломирането, а останалите 25-30 процента след получаване на специалност, след взимане на специалност.
Вие, наскоро участвахте в дискусия по темата за дефицита на кадри в здравеопазването, на която бяха представени резултати от социологическа анкета „Индекс на болниците“ направена в лечебни заведения у нас. Статистиката е много неприятна и притеснителна. Според нея 73 процента от болниците имат недостиг на лекари, подчертавам 73 процента, а 90 проценти от болниците имат недостиг на медицински сестри, 78 процента от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, като следствие на това 45 процента от анкетираните лечебни заведения идентифицират закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение както и голяма пренатовареност на кадрите, заяви народният представител от ДПС, съобщавайки още тревожни цифри.
По информация на Българския лекарски съюз над 60 процента от лекарите са над 50 години. По данни на Българската асоциация на специалисти по здравни грижи всяка трета медицинска сестра е пенсионерка и прогнозата е, че след десет години ще има по-малко от 10 000 сестри, ако настоящата тенденция се запази.
И в това отношение ние сме на едно от последните места в рамките на ЕС където стандартите са съвсем други, но нямаме достатъчно време да ги посочим. Анкетата „Индекс на болниците“ е отчела, че през изминалата година текучеството на медицински сестри от болниците е близо 57 процента, а като основна причина за проблема се посочва ниското заплащане. Във връзка с това моето питане е: Какви лекари специалисти не достигат в момента в системата на здравеопазването? Какъв е точно недостигът по специалности? Какъв е недостигът на медицински сестри? Какви мерки предвижда правителството за преодоляване недостига на лекари в определени специалности, както на медицински сестри, както и за задържане на младите лекари и медицински сестри в България? Кога ще започне реализацията на мерките и в какви срокове се предвижда да бъдат преодолени посочените проблеми, разви въпроса си доц. д-р Джевдет Чакъров.
Недостатъчният брой медицински сестри е основен проблем пред човешките ресурси в системата на здравеопазването. Докато при всички останали медицински професии се наблюдават или положителни тенденции, както при включително някои специалности при лекари, или тенденция за задържане на броя на специалистите на едно ниво, при професията медицинска сестра е най-големият проблем, както вие отбелязахте, недостигът на пазара на труда, е изключително сериозен, каза здравният министър проф. Асена Сербезова. И също даде цифри.
По данни на Националния статистически институт към 31 декември 2020 година този недостиг е 29 160. На практика необходимият брой медицински сестри е двойно по-голям от наличния и би следвало приемът в медицинските университети по специалности да отразява тази потребност.
При тази професия не само основен проблем е ниското заплащате и свръхнатоварването на работното място, което вие споменахте, но понякога и недобрите условия на труд, недобър работен микроклимат поради липса на ефективно партньорство и равнопоставеност с останалите медицински специалисти в екипната работа, недооценяване от другите медицински специалисти, включително медиите и обществото, липса на реална перспектива за кариерно развитие и разширяване на компетенциите, каза министър Сербезова. И допълни: „Като тук в тези твърдения и анализи, разбира се, се позоваваме и на социологически проучвания, които Вие също споменахте. Проблемът се задълбочава и от факта, че през последните 20 години е налице трайна практика, както споменах и в началото на отговора, за утвърждаване на повече места за студенти по медицина отколкото за студенти по специалност медицинска сестра. Като след 2000-та година всяка последваща година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри, реално практиката, пазарът на труда и грижата за българските пациенти изискват обратно съотношение.”.
„От посочените проблеми Министерство на здравеопазването отчита като изключително важен въпросът за повишаване на привлекателността на професията, за целта търсим иновативни възможности за оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел повлияването на един от факторите, който е споделен в тези социологически проучвания. Като проблем е свръхнатоварването на медицинските сестри, въвеждането на задължителни критерии за лечебните заведения за достигане на определено съотношение на показателите лекар и медицински сестри, медицински сестри - разкрити болнични легла и медицински сестри към пациенти. Извършването на общите грижи от болногледачи и здравни асистенти, които на практика да са помощници на медицинските сестри също в значителна степен би подпомогнало тяхната работа и би намалило свръхнатоварването им и ще им даде възможност да се фокусират върху по-специфичните за тяхната квалификация дейности.”, каза още проф. Асена Сербезова.
В отговора си тя заяви още: „Въпрос, по който работим и с даването на възможности за реално професионална развитие на медицинските сестри, за регламентиране на по-широки правомощия след придобиване на специалност, за създаването на по-голям набор възможности за обучение след придобиване на професионалната квалификация медицинска сестра, Министерство на здравеопазването провежда и последователна политика при подкрепа на обучението за придобиване специалност в системата на здравеопазване. От една страна е създаване на привлекателни условия за обучение и придобиване на специалност, от друга да се създаде възможност за утвърждаване на по-голям брой специализанти, като разбира се това е обвързано с недостига на конкретни специалности, които са финансирани от държавата. С Наредба № 1 от 2015 година за придобиване на специалност в системата на здравеопазването са създадени такива условия, като специализацията по клинични специалности, и аз след малко ще ви цитирам конкретни числа за недостига по специалности и какви са местата, които са утвърдени за специализации. Като специализацията по клинични специалности се осъществява въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, който гарантира в оптимална степен правата на специализантите. Ежегодно се утвърждават места за специализанти финансирани от държавата по така наречените „дефицитни специалности“. Такива специалности са спешна медицина, инфекциозни болести, вътрешни болести, тарсфузионна хематология, съдебна медицина и деотология, обща и клинична патология, пневмология и фтизиатрия, клинична лаборатория, педиатрия и други. С изменение в нормативната уредба от септември 2021 година оптимизиран е и процеса по определяне на местата финансирани от държавата. Те вече се утвърждават два пъти в годината в срок до 15 януари и в срок до 15 август и се определят въз основа на потребностите от специалисти в страната и възможностите на лечебните заведения да обучават специализанти, както разбира се се отчита и заявения интерес от кандидатите за специализация. Целта е да се избегне наблюдаваната до момента практика утвърдените места за специализанти финансирани от държавата да остават свободни поради липсата на интерес от кандидати или лечебни заведения. С издадената от мен заповед на 14 януари тази година са утвърдени общо 346 места. Искам да отбележа също, че с изменението и допълнението от 19 ноември 2021 година на Наредба № 1 се облекчи и започването на специализация по специалности анестезиология и интензивно лечение, инфекциозни болести, вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия на лекарите, които работят в структурите на бази за обучение осъществяващи лечение на Ковид-19, както и по спешна медицина на лекари, които работят в структури в бази за обучение осъществяващи медицинска помощ по специалността спешна медицина.”.
Наистина е видно, че проблемът е изключително сериозен, Вие акцентирахте на по-сериозния проблем към настоящия момент липсата на кадри, на медицински сестри. Вярно е, че аз съм лекар и виждам и в клиниката, в която съм в катедрата по хирургични болести, виждаме, че едвам се уточнява и се свързва графика за дежурствата за работа с медицинските сестри в клиниката, а това състояние не е само в клиниката, за която имам поглед а и в други болници, коментира доц. д-р Джевдет Чакъров. И зададе уточняващ въпрос - има ли активна комуникация с болничните заведения точно какви специалисти, какви потребности имат и да се обявят от страна на Министерството на здравеопазването къде какви възможности има и за работа, и за специализация, за кариерно развитие.
Трябва да се подходи по-мащабно, както за специализацията и за задържане на медицинските сестри, така за планиране на приема на студенти. Трябва да създадем необходимите условия те да останат да работят в страната, категоричен бе депутатът от ДПС.
В комуникация сме с лечебните заведения и с нуждата от необходимост за конкретни специалности, отговори проф. Сербезова. Тя предостави последните данни на МЗ за броя на потребностите в страната от специалисти и броя на специализантите, които в следващите години ще завършат обучението си и биха задоволили потребности по така наречените „дефицитни специалности“. По специалност спешна медицина потребностите от специалисти са 205, брой специализанти 50; инфекциозни болести – потребности от специалисти 65, брой специализанти 24; вътрешни болести 123 към 41; трансфузионна хематология – потребностите, които са заявени са 32, специализантите са 28; съдебна медицина и деонтология 25 към 12; обща и клинична патология 42, 40 специализанти; пневмология и фтизиатрия 100 на 72; клинична лаборатория, там потребностите от специалисти е почти изравнена с броя на специализанти – 78 на 74 и по педиатрия, потребности от специалисти 166, брой специализанти 172.
Бихме искали да чуем, че има анализ, то е безусловно необходим и на тази база да има планиране, да се приемат, ако трябва, повече студенти. Аз помня години, когато този прием на студенти специално за медицина и за стоматология е бил няколко пъти по-голям спрямо предходни години с оглед - явно е имало сериозен анализ, на обезпечаване както на доболничната помощ така и на болничната помощ, коментира доц. д-р Джевдет Чакъров. Ние досега визирахме болничната помощ, но много е сериозно положението с доболничната помощ. Трябва да се предвиди покриване с кадри, защото на много места няма лични лекари, няма медицински персонал, който да посреща, хората са принудени да се записват при личен лекар на 10, на 15 и на повече километри, каза народният представител от ДПС.
Във връзка с това, че е сериозен този проблем, ние от ДПС с подкрепата на наши колеги от ГЕРБ внасяме искане за провеждане на разисквания по темата с цел да се осъществи едно задълбочено обсъждане, да се чуят различни мнения, които да помогнат за набелязване на адекватни мерки за решаване на проблема с дефицитните кадри в здравеопазването, съобщи доц. Чакълов. И допълни: „Смятам, че имаме този потенциал, който заедно всички, управляващи и опозиция с един надпартиен консенсус да вземем добри решения, които да реализираме така, че да има задържане на младите кадри в България и тяхното добро кариерно развитие и добро здравно обслужване.”.
