Разглеждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Сигурно не са много колегите тук, в пленарната зала, които знаят, че преди 15 години този закон се казваше Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Защо казвам това? Защото, ако тогава доминираха мерките за закрила, то сега са насърчителните мерки, за да могат една част от българските граждани, които нито учат, нито работят, да се върнат по някакъв начин на пазара на труда. Това заяви зам.-председателят на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика д-р Хасан Адемов по време на дебатите по законопроекта в пленарна зала.
Основната задача, разбира се, е идентифицирането на тази група, каза д-р Адемов. И обясни, че тези хора не са много популярни в обществото. Въпреки че институциите знаят кои са, остават далече от проблемите им и трудно достигат до тях.
Експертът на ДПС припомни националната стратегия за заетост 2021-2030 година. Една от целите в нея, която ние сме си поставили като държава, е коефициентът на икономическа активност на лицата между 15 и 64 години да бъде 77,7%. Европейският критерий е 75%, ние сме си поставили малко по-висока цел, като през 2020 г. този коефициент е 72,2%, каза д-р Адемов. И коментира: "Тоест, ако постигнем целите на предложения законопроект може и да изпълним целите на Националната стратегия.".
Нещо повече - в този стратегически документ сме си поставили за цел снижаване на относителния дял на лицата между 15 и 29 години, които не са заети, до 15%. През 2020 година този процент е 18,1%, съобщи народният представител от ДПС.
По отношение на този законопроект става въпрос за това девет институции в България, които са посочени в законопроекта, да имат възможност да обменят информация с Агенцията по заетостта. Разбира се, че това е изключително важно, защото Агенцията по заетостта може да групира тези лица по определени признаци на базата на тази възможност да предлага отделни политики, отделни мерки за заетост, отделни решения за отделните групи, заяви д-р Хасан Адемов.
Той обясни проблемите при обмена на информация, която съдържа лични данни и даде пример с Националната експресна лекарска комисия (НЕЛК). В своя регистър тя съдържа изключително чувствителна информация, свързана със здравето на българските граждани.
Тази информация трябва по някакъв начин да бъде ясно посочена в законопроекта, за да няма притеснения, че може да има теч на данни по нерегламентиран начин, предупреди д-р Адемов. И заяви: "Това е предизвикателството между първо и второ четене на проекта, защото ако допуснем възможността Агенцията по заетостта да разполага с цялата база информация на отделните институции, може да има проблеми.".
Тоест - единствено и само тези, които имат възможност да бъдат администратори на лични данни, трябва да имат достъп до тази чувствителна информация. Не случайно има изричен текст в законопроекта, който дава възможност този регистър да бъде затворен, а не публично достъпен, каза депутатът. И допълни, че този въпрос може да се оправи между първо и второ четене. Трябва да бъде рамкирана информацията, която да подлежи на обмен, категоричен бе д-р Адемов.
Той коментира и валидирането на знания, умения и компетентности. Става въпрос за такива, които са придобити някога далеч във времето, а не за нова такава възможност. Това е много важно да се уточни, защото веднага започват проблеми с това - какво прави професионалното образование и обучение и т.н., изтъкна народният представител на ДПС.
Не на последно място трябва да споменем и така наречените медиатори - здравни, трудови, които също имат компетенцията да издирват тази група лица. Защото най-важното е те да бъдат открити, каза д-р Хасан Адемов.
Аз в комисия споменах за младежките центрове. Все още има такива центрове в някои от общините, които също могат да подпомогнат, допълни социалният експерт на Движението.
Без местната власт, без кметовете на населени места, без кметовете на общините, трудно можем да търсим успешно инкорпориране на този сегмент от пазара на труда - да бъдат включени като един резерв, категоричен бе д-р Адемов. И заяви: "Защото виждате какво показва националната статистика: ако сега безработицата е 4,5% - в края на последното тримесечие на миналата година, очевидно е, че проблемът не е с безработицата, а със заетите. За да има достатъчно сериозни претенции работещите да генерират брутен вътрешен продукт, трябва броят на заетите да бъде увеличен. Не само безработицата да е ниска, а заетите да са увеличени. И в този смисъл този резерв от хора е изключително важен, за да може да покрием, както целите, които са поставени в Националния стратегически документ, така и желанието на работодателите да наемат хора с всякаква квалификация.".
Нужно е работодателите да имат достъп до тези хора. Ако Агенцията по заетостта с този регистър ги идентифицира и подкрепи по достатъчно сериозен начин, мисля нещата ще си дойдат на място, обобщи д-р Хасан Адемов.
