ДПС няма да подкрепи бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2022 г. Това заяви народният представител от ДПС д-р Джевдет Чакъров, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, по време на дебатите за предложените от кабинета разчети на НЗОК.
"Отново не е заложена никаква реформа. Чухме коментари, включително и от министъра на финансите, че реформи ще се заложат с актуализацията на бюджета, обърнете внимание - чак през юни 2022 г. Това е неприемливо!", възмути се д-р Чакъров.
Не може първите 6 месеца от годината да се работи при едни правила, а следващите 6 месеца при други. Това създава несигурност и непредвидимост. Това е прецедент за бюджета на България, прецедент е и за развитите държави, каза още д-р Чакъров.
Реформи на парче, не се правят. Необходимо е да има цялостна концепция за реформи, взаимно обвързани и разписани конкретни мерки за постигане на конкретни цели с разчетени срокове. Неприемливо е да се работи на принципа което, когато е готово, тогава да се остойностява и прилага. Системата на здравеопазването е изключително чувствителна. Тя осигурява здравето и живота на всички нас като граждани и не може да бъде подлагана на такива стресови промени, идващи изневиделица, коментира народният представител от ДПС.
За пореден път ние от ДПС призоваваме да се търси надпартиен консенсус за реформи в здравеопазването. За последните 20 години се убедихме, че тези реформи не са по силите на една партия или даже на едно управляващо мнозинство. За поредна година се запазва пропорцията по отношение на финансирането на болничната и доболнична помощ. От това е видно, че не се залагат никакви реформи, каза д-р Джевдет Чакъров.
Той изтъкна, че при предвидени над 2,7 млрд. лева за болнична помощ за първичната извънболнична помощ въпреки увеличението са планирани едва 363 млн. лв., а за специализираната извънболнична помощ включително и за комплексно диспансерно наблюдение и здравни грижи са заделени едва 380 млн. лв. Средставата за медико-диагностична дейност също са изключително малко - 207 млн. лв.
Добре е да обърнем внимание на структурата на разходите в НЗОК, която се разминава с тази в Европейският съюз. У нас основните средства се дават за болничната помощ - 49,8%, докато в Европейския съюз за болнична помощ се отпускат средно 30 на сто. Необходимо е да бъдат приложени механизмите за поетапно намаляване на хоспитализациите, което ще се случи с укрепване на структурата на извънболничната помощ. Ефективността ще бъде много по-добра и като лечебен ефект и като разход на средства. Лечението в извънболнична помощ, многократно сме казвали, е много по-ефективно, но трябва да се заложи и на профилактика и на превенция, каза народният представител от ДПС. И подчерта, че у нас средствата за извънболнична помощ представляват едва около 13,5% от бюджета на Касата за тази година, докато в Европейския съюз варират между 30 и 40%.
В общия бюджет отново се залагат 30% разходи за лекарства, докато в Европейския съюз те са около 15 до 18% . При това най-скъпите лекарства са в България - най-бедната страна членка на Европейския съюз, изтъкна Джевдет Чакъров. Той подчерта, че в бюджета отново се залага на слаба и изключително недостатъчна профилактика.
България е на последно място в ЕС по отделени средства за профилактика - под 3% от общите средства за здраве. Заради лиспа на профилактика България е с най-ниската продължителност на живота в Европейския съюз. У нас жертвите на предотвратима смъртност са 226 на 100 хил., докато в Европейски съюз жертвите са били и са 160 на 100 000, заяви още народният представител от ДПС. Той подчерта, че в бюджета остава високият процент на доплащане от страна на пациентите.
Публичните разходи в здравеоопазването като дял от БВП продължават, да са в диапазона около 4,6% при средно за страните на Европейския съюз 7 до 11%. Това е причина България да е с най-висок процент на доплащане от страна на пациентите в сравнения с останалите страни от Европейския съюз.
Обществените средства, здравни осигуровки и данъци осигуряват едва 52% от парите за здравеопазването, а останалите 48 % ги доплащаме от джоба си, ние пациентите независимо, че сме здравеноосигурени. Доплащането в останалите страни например в Европейския съюз са от 10 до 15 %, каза Джевдет Чакъров.
Отпада плащането от НЗОК на т.нар. тотална зъбна протеза. Протеза при напълно обеззъбяване. От това ще пострадат най-уязвимите групи от населението - пенсионерите и социално слабите наши съграждани. Това е изключително несправедливо, заяви Чакъров. И подчерта, че НЗОК плаща изключително малко за услугите за зъболечение.
В бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени едва 118,5 млн. лв., за подкрепа на медицинския персонал, който работи в условията на огромно напрежение при извънредна епидемична обстановка, каза д-р Джевдет Чакъров. И настоя стоматолозите, които имат договор с НЗОК, също да получават добавка от 1000 лв. месечно, за работа в рискови условия, защото те също са на първа линия в битката с коронавируса.
Няма средства предвидени за специализации, за специализанти и няма оформена цялостна политика, ясна с ясна визия за задържането на медицинските кадри, продължи Джевдет Чакъров.
Както посочва и ректорът на Медицинския университет в София, още при завършването си 30% от студентите, са готови да заминат извън страната. А 30% още отсега заявяват, че като вземат специалност и те ще напуснат страната, изтъкна народният представител. И подчерта: "Това е много сериозен проблем с медицинските кадри, да не говорим за медицинските сестри, които масово напускат страната. Трябва ни ясна визия и политика, която да ги мотива да останат.".
