Уважаема госпожо председател,
Уважаема госпожо министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бюджетът на държавното обществено осигуряване не може да бъде разглеждан изолирано като самостоятелен финансов документ.
Той е отражение на състоянието на икономиката, на пазара на труда и на демографските процеси в страната.
Днес близо 6,48 милиарда евро, или повече от 42 процента от ресурса на системата, се осигуряват чрез трансфер от държавния бюджет.
Това е показателно, че финансовата устойчивост на общественото осигуряване зависи не само от размера на осигурителните вноски, а преди всичко от способността на икономиката да създава повече заети лица, по-висока производителност на труда, по-високи доходи и по-висока добавена стойност.
Ето защо разговорът за пенсиите и социалните плащания не може да бъде отделен от разговора за икономическото развитие на България.
В последните години наблюдаваме парадокс.
От една страна, безработицата остава сравнително ниска, а от друга страна, бизнесът все по-остро изпитва недостиг на квалифицирани кадри.
Все повече работодатели посочват, че основното ограничение пред инвестициите вече не е достъпът до капитал или пазари, а липсата на достатъчно подготвена работна сила.
Пазарът на труда има нужда от хора с по-висока квалификация, дигитални умения, техническа подготовка и способност за отговор на променящите се изисквания на икономиката.
Именно затова бюджетната политика трябва да бъде много по-тясно свързана с политиките по образование, професионално обучение, преквалификация, учене през целия живот и задържане на младите хора в България.
Това означава, че днес предизвикателството пред България вече не е единствено количеството на работната сила, а нейното качество.
Инвестицията в човешкия капитал е инвестиция с най-висока обществена възвръщаемост.
Тя повишава производителността на труда, конкурентоспособността на предприятията и доходите на работещите, а това означава по-високи осигурителни приходи и по-устойчива социалноосигурителна система.
Наред с това България трябва целенасочено да насърчава вътрешните инвестиции и да изгражда стратегически партньорства, които създават национален капитал, развиват производства с висока добавена стойност и откриват добре платени работни места.
Само икономика, която произвежда повече стойност, може устойчиво да финансира по-високи пенсии, по-добри социални обезщетения и по-висок жизнен стандарт.
Затова считаме, че бюджетната политика трябва да бъде интегрирана с индустриалната политика, политиката по заетостта, образованието и демографската политика.
Това са взаимно свързани политики, които не могат да бъдат разглеждани самостоятелно.
Не можем да пренебрегнем и европейския контекст.
България вече е информирана, че предстои обявяване на процедура по свръхдефицит.
Това поставя пред страната ясното задължение да възстанови устойчивостта на публичните финанси и да представи надеждна средносрочна фискална траектория за постепенно намаляване на бюджетния дефицит.
Очакваме още през настоящата година правителството да представи ясен отчет за изпълнението на бюджета и актуализирана прогноза до края на 2026 година, включително конкретни мерки за възстановяване на фискалната устойчивост в съответствие с европейските правила.
Това е важно не само за Европейската комисия, а и за българския бизнес, инвеститорите и всички граждани, защото предвидимите публични финанси са предпоставка за икономически растеж и инвестиции.
Уважаеми колеги,
Всички тези процеси неизбежно ни отвеждат към най-сериозното предизвикателство пред България – демографската криза. Недостигът на работна сила не е просто икономически проблем. Той е резултат от трайното намаляване на населението, застаряването на обществото и продължаващата емиграция на млади и квалифицирани хора.
Ето защо социалната политика не трябва да се възприема като разход, а като дългосрочна инвестиция в развитието на човешкия капитал.
За Движението за права и свободи подкрепата за младите семейства, насърчаването на раждаемостта и създаването на благоприятна среда за отглеждане на деца са стратегически национален приоритет.
Също толкова важно е държавата да засили подкрепата към семействата, които отглеждат деца с увреждания.Те ежедневно се сблъскват със значително по-високи финансови, социални и психологически предизвикателства. Затова е необходимо по-добро взаимодействие между социалната, здравната и образователната система, по-достъпни услуги, ранна интервенция, качествена рехабилитация и адекватна финансова подкрепа.
Инвестициите в ранното детско развитие, в качественото образование, в професионалната подготовка и преквалификацията, както и в активните политики по заетостта, са най-сигурната гаранция за изграждането на квалифицирани кадри, за повишаване на производителността и за създаването на устойчив национален капитал.
За нас бюджетът на държавното обществено осигуряване не е просто закон за пенсиите и обезщетенията. Той е част от дългосрочната визия за развитието на държавата.
Ако искаме по-високи пенсии утре, трябва да имаме повече работещи днес.
Ако искаме по-високи доходи, трябва да повишим качеството на работната сила.
Ако искаме устойчива социална система, трябва да инвестираме в младите хора и семействата, в децата, в хората с увреждания, в образованието и в квалификацията. Ако искаме силна икономика, трябва последователно да изграждаме силен национален капитал чрез вътрешни инвестиции, стратегически партньорства, иновации и висококвалифицирана работна сила.
В заключение, колеги,
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене.
Между първо и второ четене ще предложим конкретни текстове, които още по-силно да обвържат социалната политика с икономическото развитие, повишаването на качеството на пазара на труда, демографската устойчивост и подобряването на жизнения стандарт на българските граждани.
