Комисията стигна до немалко заключения, но отговорността за общата история е на политиците
- Г-Н Кючюк, предстои национална конференция на Младежкото ДПС, на която ще бъде избрано ново ръководство. На последната вие бяхте преизбран за председател, сега ще се кандидатирате ли за трети мандат?
- На този избор не съм кандидат. Моето поколение спомогна и даде сигурност и развитие на организацията. Сега е времето за ново, по-бързо израстване, което може да дойде от следващото поколение. Времето изисква това!
- Очаква се конференцията на младежите да бъде проведена за първи път изцяло онлайн, но имате над 350 делегати, които трябва да гласуват новото ръководство. Как точно ще стане това?
- Въпреки глобалната затвореност ние оставаме отворени към света, защото съпричастността и отговорността са нашето ДНК. Защото сме доказвали, че сме не само част от съвременното българско общество, ние участваме активно в неговото съграждане. Заедността като представа за човешката близост сега се трансформира и в контакт с електронните устройства. Това, че сме в крак с времето - модерни и иновативни, не е достатъчно. Сега поемаме ангажимента да отправим поглед към бъдещето.Нещо повече - да пренесем бъдещето днес. Да си поставим най-амбициозните цели и най-високите стандарти, за да бъдем крачка пред другите. Тази така ценна крачка, която прави разликата. Това послание ще предадем посредством възможностите на социалните медии. Да, делегатите са ни 357, но хиляди ще бъдем заедно.
- След младежката следва и националната конферениця на ДПС, вече се появиха спекулации, че движението може да има нов лидер. Време ли е за промяна на върха в партията?
- ДПС винаги е съчетавала традиции и модерност в партийното строителство. Няма друга партия, която толкова много да вярва в поколенческия диалог и да работи активно за неговото развитие и утвърждаване. Доказателството е, че първият председател на Младежкото ДПС - г-н Мустафа Карадайъ, днес е председател на ДПС. Младите хора в ДПС са изключително удовлетворени от този факт.
- Определихте ли вече датата?
- Решението на централното ръководство беше за 12 декември, но както виждате, живеем в много динамичен свят.
- Много силно отекна у нас резолюцията на Европарламента, инициирана от Елена Йончева и Радан Кънев. Уместно ли е български евродепутати да прокарват подобни уязвяващи страната инициативи?
- Това, че има дебат и резолюция за една страна, член на ЕС, само по себе си не е проблем. Подобни дебати сме имали за Унгария, Полша, Малта, Словакия, Испания. Демокрацията не е дума, изчерпана от съдържание. Човешките права и свободи не са смачкани и изхвърлени в кошчето за боклук. Въпросът е какво следва? Защото дебатът и по-следвалата резолюция постигнаха целите си.
- А защо според ДПС българските политици "се изгубиха в превода" на доклада на Брюксел по новия механизъм?
- Може би, защото в по-голямата си част го бяха чели на чужд за тях език или в бързината си не го изчетоха докрай. Но ако погледнем по-сериозно темата, докладът е много задълбочен. Отчита постигнатите резултати в редица ключови области и отбелязва забавяне или отстъпление. Докладът е една добра възможност да продължи диалогът с ЕК. Нека не забравяме, че това е първа, но много важна стъпка към създаване на единен механизъм за демокрация. Това помага за върховенството на закона и основните права и свободи.
- Предстои и Европарламентът да разгледа доклада за демокрацията, върховенството на закона и основните права и свободи за България. Какво очаквате от него?
- Очаквам да се проведе едно по-задълбочено обсъждане на първите пет държави, подредени по азбучен ред, сред които е и България. Темата е заложена за обсъждане на Съвета във формат министри на европейските въпроси. Заседанието е на 10 ноември. Не се очаква това да доведе до някакъв формален резултат, например заключения или резолюция на съвета. Но пък се очаква анализ по отношение на съдебната система за петте държави. Той ще бъде разгледан и в рамките на Съвет по правосъдие и вътрешни работи или на 13 ноември, или на декемврийското му заседание на 3-4 декември.
- Като евродепутат гласувахте "за" документ, част от Зелената сделка, който задължава страните от ЕС да намалят вредните си емисии с 55% до края на 2030 г. Премиерът Борисов обаче предупреди, че това означава затваряне на мини и тецове, къде е изходът?
- Програмата на ДПС за развитие на България се основава на философията на растеж на базата на чиста околна среда, превенция и адаптация към промените на климата и зелени иновативни технологии.
Ние категорично подкрепяме Зеления пакт -новата стратегия за растеж на ЕС. Законът за климата е съществена част от Зеления пакт. Всъщност ние подкрепихме 60% намаляване на емисиите до 2030 г. като преговорна позиция на ЕП. Позицията на съвета е за 50-55% намаление на емисиите и тя е подкрепена от Борисов. Твърденията на Борисов показват три неща -той не си дава сметка, че намаляването на емисиите е стратегическа цел на ЕС, свързана с технологична революция. България не може да си позволи да бъде извън този процес. На второ място, премиерът не си дава сметка, че отговорността за изработването на национален план за този преход е на правителството. И на трето място никой не очаква да затваряме мини и ТЕЦ утре. Но сме длъжни да имаме национална визия как поетапно, стъпка по стъпка, с мрежа от екологични, икономически, социални мерки да осъществим целите. Не без значение е и фактът, че за това можем да получим сериозна финансова подкрепа от ЕС.
- Като докладчик за присъединяването на Северна Македония към ЕС оптимист ли сте, че членовете на съвместната комисия може да намерят адекватния общ прочит на историята? И ако това не стане в разумни срокове, трябва ли София да блокира Скопие за еврочленството?'
- Ключовият момент на договора от 2017 г. е думата "общ". Тя има за цел да подчертае общото ни минало, но и да даде хоризонт за общото ни бъдеще, което се свързва с НАТО и Европейския съюз. Ако има неразбиране на някои части от договора или се налага по-голяма прецизност, може да се прибегне до допълнителни обяснения. За това съществуват редица възможности в международните отношения. Съвместната историческа комисия достигна до немалко общи заключения и е важно да продължи работа, но основната отговорност е на политиците. Те трябва да проявят лидерство. Стратегическият интерес на всички ни е Западните Балкани да бъдат интегрална част от Европейския съюз, за да се превърнат в зона на споделени демократични ценности.
(в."24 часа"; 05.11.2020г.)
